Защото вярваш в любовта

— Страшно съжалявам, че те излъгах — прошепна виновно тя. — Мразех се, но нямах друг избор. Вярвах, че никога няма да бъда в състояние да говоря а теб за недостатъците си.

— Вече ти простих. — Майкъл нежно я привлече към себе си. Кадифената материя на халата милваше чувствителната й кожа.

— Вече изобщо не вярвам, че имаш някаква деформация. Единственият ти недостатък е, че си ненормално прекрасна.

— Караш ме да се чувствам нещо особено. — Катрин потърка лице като котка в ръката му. — Как научи всичко това?

Майкъл въздъхна и част от блаженството му изчезна.

— Като извърших куп отвратителни грешки.

— Веднъж ми каза, че си бил влюбен в омъжена жена — напомни му колебливо тя. — Това ли беше най-страшната ти грешка?

— Точно така. — Мразеше да говори за престъпната си любов, но след като бе принудил Катрин да му разкрие най-дълбокия си срам, трябваше да й отвърне със същото. — Тя беше жена на един от най-добрите ми приятели. Безумно красива и абсолютно безскрупулна. За съжаление го разбрах много късно. Мъжът й я обичаше, но тя го мамеше. От чиста злоба направи всичко, за да отрови приятелството ни и почти успя.

Гърлото му пресъхна. Мразеше да си спомня годините на мъчение и особено детето, което беше заченала Каролайн — неговото дете. Най-мъчителният спомен.

— Каза ми, че я е страх и че ако мъжът й я убие, съм длъжен да отмъстя за нея. Обещах й, защото смятах, че преувеличава. Тя загина при странна злополука и аз се изправих пред избора да убия приятеля си или да наруша клетвата, дадена пред жената, която обичах.

— Какъв ужас. — Тя се подпря на лакът и на лицето й се отрази собственото му отвращение. — Но ти не го направи, нали?

— Повече от слабост, отколкото от мъдрост — призна с болка той. — Отидох на война с надеждата да ме убият, за да не изпълня клетвата, която бях дал. Накрая все пак се върнах у дома и в лудостта си бях готов да убия един верен приятел. Ако той не беше толкова великодушен, щяхме да се изпозастреляме взаимно и вината щеше да бъде само моя.

— Слава богу, че всичко е свършило добре. — Тя го целуна и копринената й коса помилва шията му. — Благодаря на бога! Никой не би направил за мен това, което направи ти, Майкъл. Благодаря ти с цялото си сърце.

Той бе дарил Катрин с нежността и обичта, от които я бе лишавал съпругът й, но тя му се отплати стократно. Какво толкова беше направил, за да заслужи такова щастие? В този миг Майкъл се закле, че Катрин никога няма да съжалява, че му се е доверила.

— Още не съм приключил с масажа. Искаш ли да продължим, или предпочиташ да спиш?

Катрин се обърна по гръб и се разположи удобно.

— Довърши масажа. Искам да науча всички трикове, за да те възнаградя със същото.