Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Свещеникът погледна към бедрата на госпожица Хайдегер, а после отново към Гавира.
— Разбирам — отвърна той.
Гавира насочи пръст към гърдите на духовника.
— Не — каза той с нисък, плътен и заплашителен глас. Съжаляваше за всяка дума, веднага щом я изговореше, но не можеше да се спре. Беше като в кошмар. — Не разбирате.
Свещеникът огледа пръста на Гавира. Червената пелена пред очите на банкера ставаше все по-плътна. Той по-скоро усети, отколкото видя Перехил да се приближава — верният служител, готов да защити шефа си. Сега Макарена изглеждаше разтревожена, сякаш нещата бяха стигнали по-далеч, отколкото беше очаквала. Гавира изпита силно желание да удари и нея, и свещеника, да освободи целия гняв, натрупан през последните няколко седмици заради провала на брака му, църквата, „Пуерто Тарга“, борда на директорите, който след няколко дни щеше да реши бъдещето му в „Картухано“. Целият му живот премина пред очите му — битката да се издигне, сложните маневри с дон Октавио, женитбата му с Макарена. Той беше рискувал безброй пъти и беше печелил. И сега, когато почти беше успял, „Богородица със сълзите“ стърчеше в центъра на Санта Крус като опасен риф. Залогът беше всичко или нищо, или я заобикаляш, или потъваш. Щом спреш да въртиш педалите, ще паднеш, както му беше казал старият банкер.
Гавира направи огромно усилие да не удари свещеника, който беше взел една чаша от масата. Беше чашата на Гавира. Държеше я небрежно, но като оръжие. Гавира осъзна, че Кварт не беше от свещениците, които обръщат и другата буза. Това внезапно го охлади и го накара да погледне мъжа с любопитство, дори с известно уважение.
— Това е моята чаша, отче — каза той.
Свещеникът се извини с лека усмивка. Той остави чашата на масата, където Пенелопи нетърпеливо потропваше с лакираните си нокти и след като му кимнаха, той и Макарена продължиха пътя си, без нито дума повече. Гавира отпи голяма глътка от уискито. Наблюдаваше ги замислено, докато Перехил зад него въздъхна с облекчение.
— Откарай ме вкъщи — намуси се Пенелопи.
Гавира, който наблюдаваше как съпругата му и свещеникът изчезват зад ъгъла, дори не се обърна. Изпразни чашата си и едва се въздържа да не я удари в земята.
— Майната ти! — каза той.
Подаде чашата на Перехил с поглед, който беше като заповед. Перехил с лека въздишка хвърли чашата на земята, колкото можеше по-дискретно. Тя стресна една ексцентрична двойка, която точно минаваше покрай бара: дебел мъж, облечен в бяло, с шапка и бастун и хванала го подръка жена в рокля на точки, с масури като Естрелита Кастро, която носеше фотоапарат.
Тримата се събраха точно зад ъгъла, под арабския портик на джамията, на стълбището, което миришеше на конски тор и на старата Севиля. Дон Ибраим седна с мъка и поръси с пепел от пурата шкембето си.
— Имахме късмет — каза той. — Светлината беше достатъчна за снимките.
Заслужаваха няколко минути почивка. Той беше в добро настроение и се чувстваше доволен от добре свършената работа. Audaces fortuna llevat (Поредната грешка на дон Ибраим. В действителност сентенцията гласи „Audaces fortuna iuvat“ — Съдбата подпомага смелите (Б.р.)) и така нататък, макар че не беше сигурен дали llevat е подходящият глагол.
Ла Ниня седна до него, с подрънкващи гривни и обици и фотоапарат в скута.
— Така е — съгласи се тя с дрезгавия си глас. Събу обувките и разтърка кокалестите си крака, нашарени с разширени вени. — Перехил няма от какво да се оплаче този път. Наистина няма.
Дон Ибраим си повя с шапката и потърка опърлените си мустаци. В този миг на триумф пурата му ухаеше победоносно.
— Не — каза той тържествено. — Няма. Той сам видя, че всичко беше извършено с изрядна, почти военна точност. Не е ли така, Потро? Като командосите във филмите.
Ел Потро, който стоеше като на пост, тъй като никой не му беше казал да седне, кимна:
— Точно така.
— Накъде тръгнаха влюбените птички? — попита дон Ибраим и сложи шапката на главата си.
Ел Потро погледна надолу по улицата и каза, че са тръгнали към Аренал. Имаха достатъчно време да ги настигнат.
Дон Ибраим взе апарата от скута на Ла Ниня и му го подаде.
— Извади филма, преди да се развали.
Послушно, като използваше и здравата, и превързаната си ръка, Ел Потро отвори апарата, докато дон Ибраим търсеше другата ролка. Най-накрая я намери, извади я от кутията и я подаде на приятеля си.
— Нали пренави филма, преди да отвориш апарата? — попита той небрежно.
Ел Потро замря и се втренчи в него, после с трясък затвори апарата.
— Какво трябваше да пренавия? — запита той подозрително, свил вежди.
С новия филм в една ръка и пура в другата, дон Ибраим го гледа известно време.