Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
Притисна я с крак, така че да не може да мърда и нахлузи синджира през главата й.
— Когато поискам кристала, ще те помоля за него. Междувременно искам да го носиш. Освен това искам да запомниш, че не приемам заповеди от теб. Аз съм магьосникът. Ти си простосмъртната. Време е да проумееш това!
Ариел вирна брадичка в бунтовническо непокорство.
— И какво ще стане, ако не го проумея?
Нахалството й го разгневи до такава степен, че се замисли дали да не й покаже какво точно ще стане, но разумът му подсказа, че, ако започне да й доказва кой е господарят, само ще влоши нещата.
Реши, че и двамата имат нужда от известно време, за да се успокоят. Стана от леглото и каза:
— Облечи се и ме чакай в кухнята. Ако не си там до десет минути, ще дойда да те търся и ще се заемем с моите идеи, които трябва да ти докажат, че шефът тук съм аз.
При тези думи той излезе от стаята, като затръшна вратата.
Глава седемнадесета
„... началото на края...“
Шарл Морис дьо Талейран-Перигро,
Из „Битката при Бородино“
Ариел разочаровано сви рамене след мелодраматичното излизане на Лусиен. Явно опитите да го вразуми бяха безнадеждно усилие. Тя знаеше, че кристала му е нужен, за да засили мощта му. Откакто й го беше дал, той се стремеше към него. Тогава защо отказваше да си го вземе? В отказа му нямаше логика, но в това нямаше нищо ново. В поведението на Лусиен нямаше нищо логично.
Отказа се да решава тази гатанка, стана от леглото и тръгна към гардероба. Замисли се за една друга досадна подробност — подлудяващото желание на Лусиен да ръководи във всичко. Макар да беше готова да признае, че, що се отнася до Гейлън, експертът беше той, тя все пак искаше да действат като един отбор. Ако Лусиен си мислеше, че ще седи тихо и ще го остави да се прави на шеф, очакваше го голяма изненада. За Бога, беше й направил любовна магия, а не лоботомия! Щеше да го накара да разбере това, дори ако се наложеше да му го набие в главата с помощта на някой твърд предмет.
Но, когато малко по-късно влезе в кухнята, забрави за намерението си да се противопостави на Лусиен. Стаята изглеждаше така, сякаш през нея бе преминало торнадо. Вратичките на всички кухненски шкафове бяха отворени и целия под беше осеян с изпочупени чаши и чинии. Обзе я страх. Да не би в къщата да имаше още някоя демонична магия?
— Лусиен? — панически извика тя, щом осъзна, че него го няма в стаята.
— Тук съм — каза той зад гърба й.
Ариел извика сепнато и се обърна. Лусиен идваше към кухнята с метла и лопата за смет в ръка. Бързо го огледа за някакви следи от наранявания. Беше облечен в обичайните си черни джинси и риза, и изгледаше добре. Прииска й се да се хвърли в обятията му и да го прегърне от облекчение. Зловещия израз на намръщеното му лице я възпря да се поддаде на порива си.
— Какво се е случило? — попита тя вместо това.
— Оумен — мрачно промърмори той.
— Котката ти е направила това? — прошепна недоверчиво Ариел. — Защо?
— Защо има силно развито собственическо чувство и е адски ревнива.
— Да не искаш да кажеш, че го е направила, защото ние...?
— Направихме брачната магия — допълни той. — Би ли извадила за миг кристала? Искам да го докосна.
Ариел автоматично хвана синджира и издърпа кристала изпод блузата си.
— Всички домашни любимци тук ли са така ревниви? — попита тя.
— Само тези, които принадлежат на магьосници — отговори с недоволен тон той.
Докато говореше, той докосна кристала и щракна с пръсти. Пред смаяния поглед на Ариел всички счупени парчета се събраха на купчина. Беше сигурна, че почти всяка жена бе готова да продаде душата си, за да научи този номер.
— Кристалът поправя ли прозорци? — пошегува се тя.
Презрителният поглед, който й бе хвърлен в отговор, я увери, че Лусиен не е в настроение за закачки. Всъщност, от това, което бе видяла, той никога не беше в настроение за шеги.
Докато Лусиен търсеше кошчето за боклук, което също бе станало жертва на изблика на ревност на Оумен и го носеше към купчината порцелан, Ариел попита:
— Защо само домашните любимци на магьосниците се държат по този начин?
— Защото, за да функционират истинските отношения между господар и питомник, необходимо е животното да е от противоположния пол — обясни той, докато смиташе парчетата в лопатата. — При вещиците връзката работи без проблеми, защото мъжките животни служат основно за защитници. Женските питомци, обаче, са предимно другари на магьосника и негодуват срещу всеки, който отвлича вниманието му от тях. Ето защо магьосниците рядко си взимат животно.