![Цифрова крепост [Digital Fortress - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/3/1/7/cifrova-krepost-digital-fortress-bg-download.jpg)
Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]
- Автор: Браун Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]». Краткое содержание книги:
— Сюзан — прошепна в ухото й Хейл, докато я влачеше като чувал към стълбата, — ела с мен! Кълна се, че няма да ти направя нищо!
Докато се бореше със съпротивляващата се заложница, Хейл осъзна, че има нови проблеми. Дори някак да успееше да отвори асансьора на Стратмор, Сюзан явно щеше да се бори с него по целия път на излизането им от комплекса. Хейл много добре знаеше, че асансьорът на Стратмор спира само на едно място — „Подземната магистрала“, подземен лабиринт с ограничен достъп от пътища, използвани тайно от шефовете на АНС — и нямаше никакво намерение да се загубва из подземните коридори със съпротивляваща се заложница. Това беше смъртоносен капан. Дори по някакво чудо да се измъкнеше оттам, той не разполагаше с оръжие. Как щеше да накара Сюзан да измине с него пътя до паркинга? И как щеше да шофира?
Отговорът прозвуча в главата му с гласа на един от професорите, които бяха чели на морските пехотинци лекции по военна стратегия: „Принудата само ще ти донесе човек, който ще се бори с теб; но убедиш ли някого да мисли както ти искаш, това ще ти донесе съюзник“.
— Сюзан — отново каза Хейл, — Стратмор е убиец! Ти си в опасност!
Но Сюзан сякаш не го чуваше. Хейл и сам съзнаваше, че този подход не може да я убеди: Стратмор никога нямаше да стори нищо лошо на Сюзан и тя го знаеше.
Хейл отчаяно се взря в тъмнината; питаше се къде ли се е скрил Стратмор. Не се бе обаждал от няколко минути, а това допълнително изнервяше Хейл. Той усещаше, че времето му изтича. Охраната всеки момент щеше да се появи.
Във внезапен изблик на сила, Хейл обхвана Сюзан с две ръце през кръста и я задърпа нагоре по стълбата. Но тя заби крака в първото стъпало и се заоттласква. Беше безсмислено, разбира се, и той с лекота преодоля съпротивата й.
Хейл внимателно се заизкачва заднешком, като влачеше Сюзан. Ако я буташе, щеше да му е по-лесно, но площадката горе бе осветена от монитора на Стратмор и ако Сюзан се качеше първа, Стратмор щеше да го види на фона на светлото сияние и това би му позволило да стреля в гърба му. Като дърпаше Сюзан, Хейл през цялото време разполагаше с човешки щит между себе си и нивото на „Крипто“.
На около една трета от пътя нагоре долови някакво движение в основата на стълбата. „Стратмор предприема нещо!“
— Недей! — изсъска той. — Ще я убиеш!
Хейл изчака. Отговори му тишина. Вслуша се внимателно. Нищо… Под стълбата не помръдваше нищо. Нима си внушаваше? Това беше без значение, защото Стратмор никога не би рискувал живота на Сюзан с изстрел оттам.
Хейл поднови изкачването си и в този момент стана нещо напълно неочаквано. Откъм площадката зад него се разнесе някакво тупване. Хейл замръзна. Нима Стратмор се бе промъкнал горе? Инстинктът му казваше, че Стратмор е долу. Но ето… пак… на горната площадка някой направи крачка! Обхванат от паника, Хейл осъзна грешката си. „Стратмор е на площадката над мен! И може да ме застреля!“ Изпълнен с отчаяние, той се обърна така, че Сюзан да е откъм площадката, и започна да слиза. Когато стигна последното стъпало, погледна нагоре и извика:
— Назад, шефе! Назад или ще й счупя…
Нещо изсвистя и дръжката на беретата се заби в черепа му.
Сюзан се освободи от внезапно омекналия Хейл и объркано се обърна. Стратмор я хвана, дръпна я и взе на ръце треперещото й тяло.
— Шшш… — прошепна той. — Спокойно… Аз съм… Всичко е наред.
Сюзан трепереше неудържимо.
— Ше… фе… — Беше съвсем объркана. — Мислех… мислех, че си горе. Чух…
— Спокойно — каза той. — Чула си ме да хвърлям мокасините си на площадката.
В следващия момент Сюзан установи, че може едновременно да плаче и да се смее. Началникът й току-що бе спасил живота й. Почувства облекчение. Все пак примесено с чувство на вина, защото… охраната идваше. Тя глупаво се бе оставила Хейл да я плени и той я бе използвал срещу Стратмор. Сюзан разбираше, че Стратмор бе платил огромна цена, за да я спаси.
— Съжалявам — прошепна тя.
— За какво?
— Че плановете ти за „Цифрова крепост“ се провалиха.
— Няма такова нещо.
— Но… нали охраната… Те ще дойдат всеки момент. Няма да имаме време да…
— Никаква охрана няма да дойде, Сюзан. Разполагаме с цялото време на света.
Сюзан се обърка.
— Но нали се обади?
— Най-старият номер в буквара — засмя се доволно. Стратмор. — Престорих се, че се обаждам.
83.
Веспата на Бекър без никакво съмнение бе най-малкото транспортно средство, движило се някога по пистата на севилското летище. На максимална скорост, някъде около осемдесет километра в час, моторът бръмчеше повече като резачка, отколкото като мотопед и за нещастие се движеше прекалено бавно, за да излети.