Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]

Бекър видя в страничното огледало как таксито излиза с поднасяне на пистата, на около триста и петдесет метра зад него. Дистанцията веднага започна да се скъсява. Той погледна напред. Хангарите се очертаваха на нощния небосклон — на около половин миля. Нямаше представа ще успее ли таксито да го настигне, преди да се е добрал до тях. Знаеше, че Сюзан може да пресметне това за две секунди и да изчисли вероятността. Изведнъж почувства страх, какъвто не бе изпитвал никога.

Сниши глава и завъртя ръчката на газта докрай. Веспата очевидно бе на ръба на възможностите си, които и без това не бяха кой знае какви. Според него таксито зад него летеше поне със сто и петдесет, т.е. движеше се два пъти по-бързо. Той впери поглед в трите корпуса пред себе си. „Средният… Там е лиърджетът“.

Един куршум се заби в пистата малко пред него. Бекър пак погледна назад. Убиецът се бе подал от прозореца и се прицелваше. Бекър рязко смени посоката и страничното му огледало избухна в дъжд от парчета. Усети удара на куршума по цялата дължина на кормилото. Приведе се над мотора. „Господ да ми е на помощ… няма да успея…“

Пистата пред него стана по-светла. Таксито явно се приближаваше и фаровете му хвърляха призрачни сенки. Още един куршум — този път рикошира от корпуса на мотора.

Бекър едва овладя машината. „Трябва да стигна до проклетия хангар!“ Питаше се дали пилотът наблюдава приближаването им. „Въоръжен ли е? Ще отвори ли вратата на кабината навреме, за да вляза?“ Но когато наближи хангара и видя осветената му вътрешност, разбра, че тревогите му са напразни — от лиърджета нямаше и следа. Бекър примижа с все още насълзените си очи и се помоли това да е халюцинация. Но не му се привиждаше. Хангарът беше абсолютно празен. „О, Боже! Къде е самолетът?“