Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]

— Не, направих го от „Възел 3“. — И Хейл самоуверено се засмя. Знаеше, че ще му трябва всичко научено при морските пехотинци за преговарянето, за да се измъкне жив от „Крипто“.

Стратмор се приближи още малко.

— Как разбра за „задната врата“?

— Нали ти казах — прослушах ти акаунта.

— Невъзможно!

Хейл пак се засмя, този път насила.

— Един от проблемите с наемане на най-добрите, командър Стратмор, е… че понякога те са по-добри от теб.

— Млади човече — едва сдържайки се, прошепна Стратмор, — не знам откъде си се снабдил с тази информация, но те уверявам, че нямаш представа в какво си се забъркал. Сега… или веднага ще освободиш госпожица Флечър, или ще извикам охраната и ще изгниеш в затвора.

— Няма да го направиш — констатира Хейл със спокоен глас. — Извикването на охраната ще провали плана ти. Най-малкото защото аз ще им разкажа всичко, което ми е известно. — Той направи къса пауза. — Но ако ме пуснеш да изляза оттук, обещавам да забравя какво означава „Цифрова крепост“.

— Няма да правим сделки! — моментално отказа Стратмор. — Искам ключа.

— Нямам никакъв шибан ключ!

— Стига лъжи! — изрева с все сила Стратмор. — Къде е?

Хейл заби пръсти в шията на Сюзан и изсъска:

— Или ме пускаш, или тя след секунди ще умре!

Тревор Стратмор бе участвал в достатъчно много преговори с висок залог, за да почувства, че Хейл е на ръба. Младият криптолог си бе въобразил, че е натикан в ъгъла, а заклещеният противник е възможно най-опасният вид — отчаян и непредсказуем. Стратмор усещаше, че следващият му ход е критичен. Животът на Сюзан зависеше от него… както и бъдещето на „Цифрова крепост“.

Първото и най-важно нещо бе да разреди напрежението. Така че след продължителна пауза той примирено въздъхна:

— Окей, Грег, печелиш… Какво искаш да направя?

Мълчание. Изваден от равновесие, Хейл се чудеше как да приеме готовността на началника си. Отпусна малко натиска върху шията на Сюзан.

— Ами… — заекна той и гласът му изневери. — Първо, трябва да ми дадеш пистолета си. И двамата ще дойдете с мен.

— Като заложници? — студено се засмя Стратмор. — Грег, ще трябва да измислиш нещо по-добро. Не се ли досещаш, че оттук до паркинга има поне десетина въоръжени пазачи?

— Не съм глупак — ядоса се Хейл. — Ще изляза с твоя асансьор. И ще взема само Сюзан. Ти оставаш тук!

— Дано това не те разочарова — отговори му Стратмор, — но асансьорът е без захранване.

— Глупости! — отсече Хейл. — Асансьорът, за който говоря, получава захранване от главния корпус. Виждал съм схемата на електрозахранване!

— Вече опитахме да се махнем с него — обади се Сюзан. — Не мърда.

— И двамата говорите такива глупости, че просто не мога да повярвам на ушите си. — Хейл отново я стисна по-силно. — След като асансьорът не върви, тогава ще спра TRANSLTR и ще възстановя захранването.

— Асансьорът е с парола — опита се до го спре Сюзан.

— Голяма работа — презрително се засмя Хейл. — Сигурен съм, че шефът ще я сподели с нас. Нали, началник?

— Има да чакаш — изсъска Стратмор.