Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]

Сюзан отвори уста да потвърди, че напълно разбира сериозността на ситуацията, но думите й бяха заглушени от оглушителен вой на сирена. Тишината в „Крипто“ бе раздрана от предупредителен сигнал, идващ откъм подземните нива. Сюзан и Стратмор се спогледаха изненадани.

— Какво е това? — извика Сюзан.

— TRANSLTR! — Стратмор бе видимо загрижен. — Прегрява! Хейл май е прав, че аварийното захранване не може да подава достатъчно фреон.

— Нали можеше да се самоизключва?

Стратмор помисли малко и каза:

— Явно има някаква повреда.

В тъмнината над „Крипто“ внезапно блесна жълта алармена светлина и започна да пулсира.

— Най-добре ще е да спреш програмата! — извика Сюзан.

Стратмор кимна. Въображението бледнееше пред онова, което можеше да се случи, ако три милиона силициеви процесори прегрееха и се възпламеняха. Стратмор трябваше да се качи при своя терминал, за да прекъсне оттам обработката на „Цифрова крепост“. Нещо повече — трябваше да побърза, преди някой извън „Крипто“ да забележи проблеми и да реши да вдигне тревога.

Стратмор погледна все още намиращия се в безсъзнание Хейл, сложи беретата до Сюзан и извика над воя на сирената:

— Веднага се връщам! — На излизане през дупката в стъклената стена на „Възел 3“ й напомни през рамо: — И намери ключа!

Сюзан погледна недоволно резултата от непродуктивното търсене на ключовата фраза и се помоли наум Стратмор да побърза с изключването на TRANSLTR. Шумът и бляскащите светлини в „Крипто“ бяха като при изстрелване на ракета.

Хейл се размърда на пода. Всеки вой на сирената го караше да се мръщи. Сюзан се изненада, като видя, че е взела беретата. Накрая Хейл отвори очи и видя Сюзан Флечър изправена над него и с насочен в чатала му пистолет.

— Къде е ключът? — попита тя.

Но Хейл имаше проблеми с ориентацията.

— Какво… стана?

— Стана това, че се издъни — обясни му тя. — Казвай къде е ключът.

Хейл опита да помръдне ръце и едва сега осъзна, че са вързани. Лицето му се напрегна от паника.

— Пусни ме!

— Ключът — настоя Сюзан.

— Нямам никакъв ключ. Пусни ме! — И Хейл опита да се надигне. Успя само да се претърколи.

Сюзан отново се възползва от паузата между сигналите на сирената и му извика:

— Ти си „Северна Дакота“ и Енсей Танкадо ти е дал копие на ключовата си фраза. Която ми трябва веднага!

— Ти си луда! — смая се Хейл. — Аз не съм „Северна Дакота“! — И той започна да се дърпа, за да се освободи.

Сюзан гневно възкликна:

— Не ме лъжи. Какво прави тогава цялата тази поща на „Северна Дакота“ в твоя акаунт?

— Нали ти казах! — умолително обясни Хейл, като надвикваше воя на сирената. — Шпионирах Стратмор! Тази електронна поща е пощата, която копирах от акаунта на Стратмор… а тя на свой ред е електронната поща, открадната от КОМИНТ от Танкадо!

— Глупости! Ти никога не би могъл да шпионираш акаунта на началника!

— Нищо не разбираш! — изрева Хейл. — Там вече бе инсталирана програма за „подслушване“! — Изстрелваше фразите си на откоси между паузите на сирената. — Някой друг го беше направил преди мен! Мисля, че е директор Фонтейн! Аз просто се… прикачих. Трябва да ми повярваш! Така разбрах за плана му да пренапише „Цифрова крепост“! Просто четях анализите му!