Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]

Хейл стисна още по-силно и Сюзан извика от болка.

— Е, какво ще правим? — извика Хейл. — Да я убия ли?

Стратмор обмисли възможностите, с които разполагаше. Ако позволеше на Хейл да излезе от „Крипто“ със Сюзан, нямаше никакви гаранции как ще се развият нещата. Хейл можеше да кара с часове, после да паркира в някоя горичка. Пистолетът щеше да е у него… Стомахът на Стратмор се обърна. Не, нямаше начин да се предвиди какво ще стане, преди Хейл да освободи Сюзан… ако изобщо решеше да я освободи. „Трябва да повикам охраната — реши Стратмор. — Какво друго мога да направя?“ Представи си Хейл в съда, как изпява всичко за „Цифрова крепост“. „Планът ми се проваля. Трябва да има друг начин“.

— Решавай! — извика Хейл и придърпа Сюзан към стълбата.

Стратмор не го слушаше. Ако спасяването на Сюзан означаваше провал на плановете му… тогава така щеше да стане — алтернатива на загубата й на съществуваше. Сюзан Флечър бе цена, която Тревор Стратмор отказваше да плати.

Хейл бе извил ръката на Сюзан зад гърба й и я стискаше за гърлото.

— Последен шанс, старче! Дай ми пистолета!

Но Стратмор продължаваше бясно да оценява възможностите в търсене на някаква възможност. „Винаги има други възможности!“ Накрая каза тихо, почти тъжно:

— Не става, Грег, съжалявам. Просто не мога да те пусна.

Хейл едва не се задави.

— Какво?

— Обаждам се на охраната.

Сюзан ахна:

— Командър… не!

Хейл отново затегна хватката си.

— Обади им се и тя умира!

Стратмор свали пейджърд от калъфа на колана си и го включи.

— Грег, ти блъфираш.

— Никога няма да го направиш! — изкрещя Хейл. — Аз ще проговоря! Ще проваля плановете ти! Ти си само на часове от осъществяване на мечтата си! Ще контролираш всички обменяни данни в света! Никакъв TRANSLTR няма да ти е нужен. Никакви ограничения… просто свободна информация. Шансът на живота ти! Не можеш просто да махнеш с ръка!

— Мога — заяви Стратмор с непоколебим глас.

— Но… но нима ти е все едно какво ще стане със Сюзан? — заекна Хейл. — Обадиш ли се, тя умира!

— Това е шанс, който съм решил да поема — не отстъпваше Стратмор.

— Глупости! Та ти си й се надървил повече, отколкото на „Цифрова крепост“! Познавам те… Няма да рискуваш!

Сюзан се опита гневно да възрази, но Стратмор я изпревари:

— Млади човече! Ти изобщо не ме познаваш! Рискът е смисълът на моя живот. Ти сам избра да си играеш с големите, хайде да видим сега дали ти стиска. — Той започна да набира номера. — Недооценил си ме, момче! Никой не може да заплашва живота на мой подчинен и да разчита да си отиде просто така! — Той вдигна апарата до устата си и каза: — Централа! Дайте ми охраната!

Хейл започна да извива шията на Сюзан.

— Убивам я… кълна се!

— Нищо такова няма да направиш! — заяви Стратмор. — Да се убие Сюзан само би направило нещата още по-ло… — Той спря насред думата и вдигна апарата пред устата си. — Охрана! Обажда се командър Тревор Стратмор. При мен има ситуация със заложник. Изпратете хора. Да, веднага, дявол да го вземе! Освен това имаме и проблем с генератора. Искам да пренасочите мощност към нас от всички налични външни източници. Искам всички системи да работят след пет минути! Грег Хейл уби един от младшите ми сис-сек. В момента държи старшия ми криптолог за заложник. Разрешавам да използвате сълзотворен газ върху всички ни, ако се налага! Ако господин Хейл не сътрудничи, оторизирам снайперистите да го разстрелят. Ще поема цялата отговорност! Действайте… веднага!