Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]
- Автор: Браун Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]». Краткое содержание книги:
Анализи? Сюзан се замисли. Стратмор несъмнено бе оформил плановете си за „Цифрова крепост“ с помощта на „Брейнсторм“. И ако някой наистина бе ровил из файловете му, несъмнено цялата информация би била достъпна…
— Да се пренаписва „Цифрова крепост“ е лошо! — викна Хейл. — Ти много добре разбираш какво означава това — тотален контрол на АНС! — Сирената ревеше и заглушаваше думите му, но Хейл бе като обладан от зъл дух. — Готови ли сме според теб за тази отговорност? Готов ли е изобщо някой? Това е шибано късогледство! Казваш, че нашето правителство се грижи за интересите на гражданите. Чудесно! Но какво ще стане, ако някое бъдещо правителство не приема тези интереси толкова близко до сърцето си? Тази технология е веднъж завинаги!
Сюзан едва го чуваше заради оглушителния шум в „Крипто“.
Хейл се бореше да се освободи. Погледна Сюзан право в очите и продължи да вика:
— Как, по дяволите, могат да се защитят гражданите от полицейската държава, ако онзи на върха има достъп до цялата им лична кореспонденция? Как ще се организират за неподчинение?
Сюзан бе чувала този аргумент много пъти. „А какво ще правим с бъдещите правителства?“, бе стандартният въпрос на ФЕГ.
— Стратмор трябва да бъде спрян! — изкрещя отчаяно Хейл. — Заклех се, че ще го направя. И точно с това се занимавах тук по цял ден: наблюдавах му акаунта, чаках да направи хода си, за да регистрирам по най-автентичен начин подмяната. Трябваше ми доказателство — някаква улика, че е написал „задна врата“. Затова копирах цялата му електронна поща в моя акаунт. Това беше доказателство, че е наблюдавал „Цифрова крепост“. Планирах да предам тази информация на пресата.
Сърцето на Сюзан прескочи. Беше ли чула правилно? Защото това поне звучеше напълно в стила на Грег Хейл. Възможно ли бе? Ако Хейл бе знаел за плана на Стратмор да пусне манипулирана версия на „Цифрова крепост“, той би могъл да изчака целият свят да започне да използва този алгоритъм и тогава да пусне бомбата… заедно с доказателството!
Представи си заглавията:
КРИПТОЛОГЪТ ГРЕГ ХЕЙЛ РАЗКРИВА ТАЕН ПЛАН НА АМЕРИКАНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ДА КОНТРОЛИРА ГЛОБАЛНО ИНФОРМАЦИЯТА!
Нима това беше повторение на „Скипджак“? Разкриването на инсталирана от АНС „задна врата“ щеше да направи Грег Хейл по-знаменит, отколкото си бе въобразявал и в най-дивите си мечти. Изведнъж Сюзан се запита дали Хейл не казва истината. „Не — реши тя, — разбира се, че не!“ Междувременно Хейл продължаваше:
— Прекъснах трейсъра ти, защото предположих, че търсиш мен! Помислих си, че си заподозряла, че някой шпионира Стратмор! Не исках да разбереш откъде изтича информация и да свържеш това с мен!
Беше възможно, но малко вероятно.
— Защо тогава уби Чартрукян? — отсече Сюзан.
— Не съм! — отчаяно изкрещя Хейл. — Стратмор го бутна! Видях всичко, защото бях долу. Чартрукян се готвеше да алармира Сис-сек и по този начин щеше да провали плановете на Стратмор за „задната врата“.
„Добър е — реши Сюзан, — има обяснение за всичко“.
— Пусни ме! — примоли се Хейл. — Не съм направил нищо!
— Не си направил нищо ли? — изкрещя Сюзан. Чудеше се защо Стратмор се бави толкова. — Та вие двамата с Танкадо взехте АНС за заложник. Най-малкото докато не го измами. Кажи ми — нападна го Сюзан, — наистина ли Танкадо умря от сърдечен удар, или някой от твоите приятели го ликвидира?
— Ти си толкова сляпа! — изрева Хейл. — Не можеш ли да проумееш, че не съм замесен по никакъв начин? Развържи ме! Преди да е дошла охраната!
— Никаква охрана няма да дойде! — каза тя.
— Какво?! — Хейл пребледня.
— Стратмор те изигра с онова обаждане. Симулира го.
Хейл отвори широко очи. За момент като че ли се парализира. После трескаво започна да се извива.
— Стратмор ще ме убие! Знам, че ще ме убие! Зная прекалено много!
— По-спокойно, Грег.
Сирените изреваха и почти заглушиха думите на Хейл:
— Но аз съм невинен!
— Лъжеш! И аз разполагам с доказателството! — Сюзан заобиколи кръга от терминали. — Помниш ли трейсъра, който прекъсна? — попита тя, като спря пред своя терминал. — Е, аз го изпратих пак. Я да видим дали вече не е върнал някакъв резултат.
И наистина, мигаща икона на екрана й казваше, че трейсърът е върнал резултат. Тя взе мишката и отвори съобщението. „Това ще подпечати съдбата на Хейл — помисли си. — Хейл е «Северна Дакота».“ Прозорецът се отвори. „Хейл е…“