Играта на Ендър
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на Ендър». Краткое содержание книги:
Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.
Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.
— Но да предположим, че успееш. Да предположим, че и ти победиш бъгерите и името ти стане прочуто като името на Мейзър Ракъм.
— Нека се прочуе някой друг. Питър иска да се прочуе. Нека той да спаси света.
— Нямам предвид слава, Ендър. Нито пък имам предвид власт. Става въпрос за случайности. За това, че Мейзър Ракъм е човекът, който случайно се е оказал там, когато някой е трябвало да спре бъгерите.
— Щом съм тук — рече Ендър, — значи няма да бъда там. Ще бъде някой друг. Нека той се възползва от тази случайност.
Този му тон на отегчено равнодушие я вбеси.
— Става въпрос за моя свят, егоист такъв! — Ако думите й го трогнаха, той не го показа. Продължи да лежи все така с притворени очи. — Когато беше малък и Питър те измъчваше, нали постъпих добре, като не скръстих ръце да чакам мама и татко да те спасяват? Те така и не разбраха колко опасен е Питър. Знаех, че имаше монитор, но не разчитах и на хората които ти го бяха поставили. Знаеш ли какво ми правеше Питър, задето не му позволявах да ти причинява зло?
— Млъкни — прошепна Ендър.
И защото видя как гърдите му потрепваха, и защото знаеше, че наистина го засегна, и защото знаеше, че точно като Питър и тя бе напипала уязвимото му място и го бе пробола точно там, тя замълча.
— Не мога да ги победя — заговори тихо Ендър. — Един ден ще трябва да поведа флотилия като Мейзър Ракъм и всички ще зависят от мен, а аз просто няма да мога да го направя.
— Ако ти не можеш, Ендър, тогава никой не би могъл. Щом ти не можеш да ги победиш, тогава те заслужават да победят, защото са по-силии и по-добри от нас. И това няма да бъде твоя грешка.
— Кажи го на мъртвите.
— Ако не ти, кой тогава?
— Който и да е.
— Никой, Ендър. Ще ти кажа нещо. Ако се опиташ и загубиш, тогава няма да си виновен ти. Но ако не опиташ и загубиш, тогава грешката ще е изцяло твоя. Тогава ти ще убиеш всички ни.
— Аз и бездруго съм убиец.
— А какъв друг би могъл да бъдеш? Човешките същества не са развивали мозъка си, за да се търкалят край някакви си езерца. Първото нещо, което научихме, бе да убиваме. И добре, че е така, защото досега щяхме да сме умрели, а тигрите щяха да завладеят света.
— Никога не успях да победя Питър. Каквото и да кажех, каквото и да направех. Така и не успявах.
Значи въпросът пак опря до Питър.
— Той беше няколко години по-голям от теб. И по-силен.
— Същото важи и за бъгерите.
Тя разбираше доводите му, или по-скоро липсата му на доводи. Той можеше да победи когото си иска, но дълбоко в сърцето си знаеше, че винаги ще има един, който може да го победи. Той винаги знаеше, че не е победил истински, защото го имаше Питър, непобедимият първенец.
— Искаш да победиш Питър, така ли?
— Не — отвърна той.
— Победи бъгерите. После си ела на Земята и тогава виж дали някой ще забелязва Питър Уигин. И виж как ще се почувства той, когато целият свят те обича и почита, Ендър. Това за него би било крах, Ендър. Ето как ще го победиш.
— Ти не разбираш — каза той.
— Напротив, разбирам.
— Не, не разбираш. Аз не искам да побеждавам Питър.
— Тогава какво искаш?
— Искам той да ме обича.
Тя не каза нищо. Доколкото й бе известно, Питър не обичаше никого.
Ендър не каза нищо повече. Просто продължи да си лежи на сала. Без да помръдва.
По тялото на Валънтайн се стичаха струйки влага, с настъпването на здрача комарите закръжиха по-свирепо из въздуха, тя реши да се гмурне за последен път, а после започна да тласка сала към брега. Ендър с нищо не показа, че разбира какво става, но нервното му дишане й подсказваше, че не е заспал. Когато стигнаха до брега, тя се покатери на кея и каза:
— Аз те обичам, Ендър. Повече от всякога. Каквото и решение да вземеш.
Той не отговори. Тя се съмняваше, че Ендър не й вярва. Валънтайн тръгна към хълма, изпълнена с люта ярост към онези, които я накараха да се държи с Ендър по този начин. Защото в края на краищата тя бе постъпила точно така, както бяха поискали от нея. Тя бе увещавала Ендър да се върне към учебните си занятия и той никога нямаше да й го прости.
Ендър влезе в стаята, все още мокър от последното гмуркане. Отвън бе тъмно, в стаята също. Граф го очакваше.
— Заминаваме ли?
— Щом искаш — отвърна Граф.
— Кога?
— Веднага щом си готов.
Ендър взе душ и се облече. Най-сетне се бе научил кога може да съчетае една цивилна дреха с друга, но все още не се чувстваше добре без униформа и боен костюм. Повече никога няма да нося боен костюм — помисли си той. Това бе играта на Военното училище, а аз привърших завинаги с него. Той чу как щурчетата пеят необуздано весело в гората, недалеч се разнесе шум от кола, която се приближаваше бавно по чакъла.