Играта на Ендър
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на Ендър». Краткое содержание книги:
Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.
Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.
Корабният компютър разполагаше с ограничена библиотека — тя бе предназначена повече за развлечение, отколкото за учение. Ето защо след закуската и сутрешните упражнения Ендър и Граф обикновено разговаряха. За Командирското училище. За Земята. За астрономия и физика, и за всичко, което Ендър искаше да узнае.
А от всичко най-много искаше да научи за бъгерите.
— Ние не знаем много — започна Граф. — Никога не сме залавяли жив бъгер. Дори когато заловихме един невъоръжен жив бъгер, той умря в мига, в който разбра, че е пленен. И дори като казвам един, това също не е сигурно — повечето от войниците на бъгерите, изглежда, са от женски пол, но с атрофирани или рудиментарни полови органи. Не можем да твърдим със сигурност. За теб би било от полза да знаеш преди всичко нещо за тяхната психология, но никога не сме имали възможност да разпитаме някой от тях.
— Разкажете ми какво знаете и може би аз ще науча нещо, което ми е нужно.
И Граф му разказа. Бъгерите били организми, които биха могли евентуално да се развият и на Земята, ако преди един милиард години нещата не са се развили по друг начин. На молекулярно ниво не съществували никакви изненади. Дори и генетичният материал бил същият. Не е случайно и това, че ни приличат на насекомоподобни. Въпреки че вътрешните им органи били много по-сложни и специализирани, отколкото при насекомите, и че са развили вътрешен скелет, прикривайки по-голямата част от екзоскелета, физическият им строеж все още напомнял на прадедите им, които спокойно биха могли да бъдат оприличени на днешните земни мравки.
— Не позволявай обаче това да те подведе — рече Граф, — със същия успех можем да кажем, че нашите прародители са могли спокойно да приличат на катерици.
— Ако това е всичко, с което разполагаме, то все пак е нещо — рече Ендър.
— Само че катериците никога не са се занимавали със строеж на космически кораби — каза Граф. — Все пак има няколко по-съществени етапа по пътя от събирането на орехи и семенца до събирането на астероиди и създаването на постоянни изследователски станции върху луните на Сатурн.
Бъгерите очевидно виждали горе-долу същия светлинен спектър като човешките същества и в техните кораби имало изкуствено осветление, а на планетите им — надземни осветителни инсталации. Техните пипалца обаче изглеждали съвсем закърнели. От организмите им не можело да се получи никаква информация дали обонянието, вкусът или слухът са много важни за тях.
— Разбира се, няма как да сме сигурни. Но не открихме нищо, което да доказва, че бъгерите могат да използват звука за комуникация. А най-странното от всичко бе, че и на борда на корабите им нямаше никакви съобщителни средства. Нито радио, нито какъвто и да било уред, който да приема или предава някакъв сигнал.
— Те се свързват кораб с кораб. Гледал съм това във видеофилмите. Те наистина разговарят помежду си.
— Вярно. Но тяло с тяло, ум с ум. Това е най-важното нещо, което научихме от тях. Установяването на връзката помежду им, независимо как го постигат, е мигновено. Скоростта на светлината не е пречка. Когато Мейзър Ракъм разгроми нахлуващата им флота, те всички духнаха лампата. Отведнъж. Нямаше време за никакъв сигнал. Всички кораби просто замръзнаха по местата си.
Ендър си спомни видеофилмите за бъгери, които изобщо без да са ранявани, лежаха мъртви по местата си.
— И тогава разбрахме, че е възможно. Да установяваш връзка по-бързо от светлината. Това бе преди седемдесет години и когато разбрахме, че това може да се направи, ние също го направихме. Не аз, разбира се, аз дори не съм бил роден тогава.
— И как е станало възможно?
— Не мога да ти разяснявам филотичната физика. Половината от нея така и никой не я разбра. Онова, което има значение, е, че ние построихме ансибала. Официалното му име е Филотичен паралаксален мигновен комуникатор. Някой обаче измъкнал името „ансибал“ от някаква стара книга и така си остана. Но повечето хора не знаят за съществуването на тази машина.
— И това означава, че корабите биха могли да разговарят помежду си дори когато пресичат Слънчевата система, така ли? — попита Ендър.
— Това означава — отговори Граф, — че корабите могат да разговарят помежду си дори когато пресичат галактиката. А бъгерите могат да правят това без никакви ансибали.
— Значи са разбрали за своя разгром още в мига, в който са били победени — каза Ендър. — Винаги съм мислел… всички все казват, че вероятно бъгерите са проумели, че битката е свършила, едва преди двайсет и пет години.
— Такова едно твърдение предпазва хората от паника — рече Граф. — Аз ти говоря неща, които няма откъде да научиш. Знаейки ги вече, може изобщо да не напуснеш щаба на МФ. Не и преди края на войната.