Играта на Ендър
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на Ендър». Краткое содержание книги:
Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.
Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.
Очите му бяха затворени и се чуваше само шумът от дишането му. Граф протегна ръка през пътечката между креслата и докосна неговата ръка. Ендър се вцепени от изненада, а Граф скоро си отдръпна ръката, но за миг Ендър се стъписа пред мисълта, че Граф може да изпитва някаква обич към него. Но не, това бе само поредният добре обмислен жест. Граф полека-лека превръщаше малкото момче в командир. Нямаше съмнение, че урок номер седемнайсет от курса на обучение включваше жест на обич от страна на преподавателя.
Совалката стигна само за няколко часа до МПБ — междупланетната база-спътник. Междупланетната база бе градче с около три хиляди жители, които дишаха кислород от растенията, с които се и хранеха, пиеха вода, която бе преминавала през организма им десетки хиляди пъти, и единствената им работа бе да обслужват големите товарни космически кораби, които вършеха цялата черна работа в Слънчевата система, както и совалките, които откарваха техните товари и пътници до Земята и Луната. Това бе един свят, където, казано с една дума, Ендър се почувства като у дома си, тъй като подовете тук бяха леко изпъкнали, също като във Военното училище.
Техният кораб бе сравнително нов. МФ непрекъснато бракуваше старите си превозни средства и купуваше най-нови модели. Беше току-що докарал огромен товар от валцувана стомана, произведена на борда на кораб-завод, който разглобяваше малки планети в Астероидния пояс. Стоманата щеше да бъде закарана до Луната, а корабът стоеше швартован сега за четиринайсет катера. Граф отново пусна топчето си в едно дешифриращо устройство и катерите се отделиха от кораба. Сега на кораба му предстоеше бърз преход, този път по курс, определен от Граф, който обаче нямаше да бъде оповестен преди напускането на МПБ.
— Не е чак толкова голяма тайна — каза капитанът на кораба. — Когато направлението се пази в тайна, значи ще се пътува до МЗБ. — По аналогия с МПБ Ендър реши, че това съкращение означава Междузвездна база.
— Само че този път не е дотам — каза Граф.
— А закъде е тогава?
— Щаба на МФ.
— Но аз дори нямам право да знам координатите му, сър.
— Вашият кораб ги знае — отвърна Граф. — Само позволете на компютъра да погледне това нещо тук и да последва начертания от топчето курс. — Той връчи на капитана пластмасовото топче.
— И сигурно през целия рейс ще трябва да си държа очите затворени, за да не разбера накъде летим, така, ли?
— О, не, разбира се, че не. Щабът на МФ се намира на малката планета Ерос, на около три месеца път оттук, при възможно най-висока скорост, с каквато, разбира се, ще трябва да летите.
— Ерос ли? Но аз смятах, че бъгерите са превърнали тази планета в радиоактивна…
— И така, когато пристигнем на Ерос, вие вероятно ще бъдете назначен за постоянно там.
Капитанът веднага разбра, но казаното не му хареса.
— Аз съм пилот, кучи син такъв, и никой няма право да ме приковава към някаква си скала!
— Ще се направя, че не съм чул непристойния ви език пред висшестоящия офицер. Съжалявам, но ми е дадена заповед да взема най-бързия наличен военен кораб. В момента на пристигането ми вие сте единственият. Не бива да смятате, че някой специално е тръгнал да ви мобилизира. Не се ядосвайте. Войната може да свърши до петнайсетина години и тогава местонахождението на щаба на МФ няма да е вече тайна. Между другото трябва да ви известя, че ако очаквате да видите светлинна маркировка за докуване, Ерос е затъмнен. Осветен е колкото една черна дупка. Така че няма опасност да го видите.
— Благодаря — каза капитанът.
Едва след първия месец от пътуването той успя да заговори вежливо на полковник Граф.