Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
— И ти мислиш, че отварянето на тази книга ще донесе нещо лошо? — попита Булик след кратко мълчание.
— Каршашаранал е бил много могъщ магьосник, — отговори Крамик — ако някой успее да обсеби силите му, ще се сдобие с нечувани умения. И ако му липсва морал, може да използва тези сили, за да твори зло.
— И ти си волобар, а не човек? — попита посъвзелият се Вананд.
— Да — отговори Крамик, — аз трябваше да занеса Зелената книга в Кабур Далет, където да бъде защитена. Но се провалих. Някой я открадна от мен и дори е успял да я отвори. Сега трябва да разбера кой е и да му попреча да намери другите две книги.
— Що за история — поклати глава Вананд — и какво, ветровете да го отнесат, значи волобар. Като те гледам, си най-обикновен несретник от Войската на „сивия вълк“, същият си като Булик и мен.
— Не, не е — отговори замисленият Булик. Вананд се извърна към него:
— Какво искаш да кажеш?
— Не е същият като теб и мен.
— Вярваш ли на всички тези истории? — озадачен израз се появи на лицето на Вананд.
— Не знам — отговори Булик, — но не съм виждал досега човек, който да призовава вълци в бой и да се справя с цял отряд негули, все едно са десетгодишни хлапета.
Вананд млъкна и погледна кардешком към Крамик и свития в краката му вълк.
— Добре де — намусено отвърна той, — но ако това е истина, то какво ще правим ние?
— Трябва да предупредим императора — каза Булик, — но ти, Крамик, сигурен ли си, че тези същества — асурите, са толкова опасни?
Крамик вдигна рамене:
— Не знам, но щом върховният жрец се крие в подземията от тях и твърди, че са способни да унищожат войските на Бакуриан и Издулор, значи трябва да са опасни. Но как ще предупредите Издулор? И дали той би ви повярвал?
— На нас не, но ако съобщението идва от Ермиар?
— Да, нека намерим Ермиар — намеси се Вананд — той трябва да научи тези неща и да изпрати вест до императора.
— Щом желаете да намерите Ермиар, елате с мен — кимна Крамик. — Където е Алобоготур, там ще е и Ермиар. Аз искам да се срещна с върховния жрец, за да разбера кой ми открадна книгата.
— Да, разбира се — начумерено каза Вананд, — и Алобоготур с усмивка ще ти съобщи, като го попиташ.
Изведнъж Крамик избухна в смях и попита:
— Вандо, откога стана толкова язвителен?
— Откакто се отрече от клетвата си — с каменно лице отвърна Вананд, който винаги бе считал Крамик за добър приятел и още не можеше да му прости, че ги изостави, без да каже и дума.
— Да не губим време — каза Булик и се обърна към Крамик, — води ни.
Крамик се наведе към свития в краката му вълк и разроши нежно козината му. Дурум се изправи и впери очи в господаря си.
— Хайде, Дурум — почти нежно му прошепна Крамик, — заведи ни при Ермиар.
Вълкът се извърна и пое с бързи крачки към единия коридор. Крамик понечи да тръгне след него, но Вананд го спря:
— Ти не знаеш ли пътя? Този вълк ли ще ни води?
На Крамик започна да му омръзва от постоянните забележки и недоволства на Вананд. Той смръщи вежди и с яден тон му отвърна:
— Този вълк спаси веднъж живота ти, не го забравяй.
И последван от Булик, се изгуби по пътя, посочен от Дурум. Вананд въздъхна и бавно потегли след тях, мърморейки под носа си.
Галериите се виеха една след друга, пресичаха се, сливаха се и отново се разделяха като огромен лабиринт, но Дурум вървеше уверено напред. На места проходът ставаше толкова тесен, че едвам успяваха да се проврат. Камъкът се ронеше над главите им, а стъпките им отекваха навътре в дълбините на голямата скала. Крамик бе сменил, незнайно откъде, старата факла с нова, която светеше по-ярко. Но въпреки това мракът ги потискаше, а застоялият въздух замайваше съзнанието. Вече бяха загубили представа от колко време вървят. Умората ги обзе постепенно, а по-едрият Булик започна да усеща как остра болка пропълзява по краката му. Той стоически се опита да не й обръща внимание, но след още час не издържа и изпъшка:
— Крамик…
Волобарът спря и се извърна към него.
— Какво има? — попита той, а пламъците от факлата играеха по лицето му.
— Да починем малко, а? — слепоочията на мъжа бяха плувнали в пот.
Крамик забеляза, че Булик не е добре. Той съвсем скоро се бе възстановил от раната, нанесена от негулите. Силите не му достигаха, за да продължи без почивка.
— Добре, нека отдъхнем — съгласи се той и със силен глас се провикна: — Дурум!
Вълкът се появи от тъмнината отпред и застана до господаря си. Волобарът и двамата мъже седнаха на каменната земя и облегнаха гърбове в грапавата стена. Дори студът на камъка не успя да помрачи удоволствието на Булик от почивката.