Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
— Чуйте ме — гласът му проехтя силен и мощен, и който го чу, потръпна от ужас. — От днес аз съм кан на Биляра и моя столица е Истрос. Който от вас иска да живее, ще ме последва, защото напаст ще налегне тая земя и само аз, вашият император, мога да ви защитя. Ще ви направя недосегаеми и могъщи и няма да има на този свят създание, което да ви се опълчи.
В този миг един млад боломит се метна на коня си, обърна гръб на предводителя и препусна, уплашен от приказките и вида му. Тогава Салистар присви белите си очи, черните зеници се разшириха и оцветиха в тъмно ириса, вдигна ръка в посоката към яздещия младеж и прошепна нещо. Момчето се свлече и падна тежко на земята, сякаш покосено от стрела, само конят продължи да тича, докато не се изгуби в далечината.
— И запомнете — продължи той, все едно нищо не се е случило, — не можете да избягате от вашия император.
Салистар се отправи към коня си, яхна го с едно движение, а след него от къщата се подадоха останалите боломити, повели жената на ковача и двете й деца. Лицата и на тримата бяха зачервени и изтерзани, съсипани от мъка. Никой друг не направи опит да избяга от новия кан-император. Последваха го мълчаливо по пътя му за Истрос. Когато минаха покрай младия боломит, видяха само тънка струйка кръв, стекла се от устата към брадичката на сякаш заспалото му лице.
Асура се промъкна към повърхността на леговището си. Там, около изхода, сивите бяха струпали плодове от Живото Дърво. Усещаше как зародишите нарастват и тежат в корема й. Скоро щеше да ги роди. Болки пронизваха тялото й, силите му угасваха. Светлината на деня се отрази в очите й, тя достигна изхода и се отпусна до купчината плодове, донесени от децата й. Хапна малко от сладкия плод и се унесе в неспокойна дрямка, прекъсвана от силните болки. Накрая се събуди още по-изтощена от съня. Болката ставаше непоносима, от муцуната и се разнесоха хрипливи стонове. И тогава усети първия зародиш между краката си, протегна се с усилие и го издърпа. Останалите продължиха да излизат, а майката с мъка ги избутваше настрани и продължаваше да се напъва. Големината им бе колкото на кокоше яйце, покривката — тъмна и слузеста, а центърът им излъчваше много слаба жълта светлина. Асура, изтощена от раждането, отново заспа. Събуди се на другия ден, когато слънцето изгря. Болките бяха отшумели, около нея се въргаляха мъждукащите зародиши. Тя се зае, както винаги след раждане, да издълбае гнезда в земята, където да ги приюти. Едно по едно яйцата биваха полагани в дупки и заравяни. Майката усещаше края си, бе много изтощена от раждането, от дългия път и стотиците години живот. Най-накрая щеше да си почине, отивайки в небитието, но преди това зародишите трябва да бъдат скрити на сигурно място. Новият живот трябва да се роди. Чудовището влачеше безформеното си тяло по тъмните влажни коридори и заравяше с внимание бъдещото си поколение. Когато и последното яйце бе положено в земята, Асура се придвижи с последни сили навътре в леговището, там, където започваха тунелите на къртиземлявиците, и се сви на кълбо. Животът й започна бавно да гасне и майката не видя как леговището се изпълни със светлина. Светлината, излъчвана от зародишите, се усили и дори през пръстта, с която бяха зарити, проникваха ярки лъчи и разкъсваха подземния мрак. Нещо в леговището се размърда, светлината започна да пулсира и около всяко зарито яйце пръстта започна да се движи. Подаваха се дълги израстъци, подобни на коренища, и пълзейки по земята се проточваха и растяха. Достигаха до големия корен на Живото Дърво, впиваха се в него, пробиваха твърдата кора и пиеха от сока му. Светлината на зародишите стана невъобразима, ярка и силна, проникна през земята и освети дървото с приказни илюминации.
Щом видяха светлините, сангасите препуснаха обратно към манастира. Дежурството им край Лисичи урвар изтече. А вътре, в леговището на майката, зародишите продължаваха да пият от сока на Живото Дърво. Туптяха като сърца под студената пръст и нарастваха с всеки изминал час. Някои от тях не успяха да стигнат корените на дървото и угаснаха, но тези, които жадно пиеха, пулсираха и пръскаха светлина в мрачните тунели.
Група билярски войници от Войската на „змиите“ препускаха в галоп и нетърпеливо подвикваха на конете си да бързат. Бяха изпратени от кан-императора да търсят заобиколен път към манастира и най-накрая усилията им се увенчаха с успех. Намериха проход, който заобикаляше Кападската клисура и отвеждаше право на мястото, от което негулите охраняваха и им пречеха да преминат.