Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
За миг ярък лъч, сякаш изригнал от планината, освети всичко наоколо като ден и се разпиля на хиляди искри. Невъобразим тътен прозвуча и сякаш разлюля света. И сред настъпилата тишина се изви нечий вик. Пълен с болка и мъка, ярост и гняв, писъкът се разнесе из горите, блъсна се в скалите и замлъкна.
Крамик се изправи на крака, а около него закапаха едри дъждовни капки. Тръпка премина по цялото му тяло. Какъв бе този писък, откъде дойде, що за същество извика така? Дъждът ставаше все по-силен и донесе със себе си хлад, но волобарът бе защитен под една издадена напред скала и остана сух. Дурум, свит до него, гледаше с тревога. И неговото съзнание се терзаеше от смразяващия звук, разцепил така зловещо въздуха. Тогава силен порив на вятъра развя косите на Крамик, опръска го с капки дъжд, а когато утихна, той с изненада видя до себе си силует. Силуетът бе тъмен, сякаш изграден от някаква черна материя. Волобарът не се уплаши, може би това бе неговото видение. В главата му прозвуча глас:
— Книгата е отворена насилствено. Защо го позволи?
— Каршашаранал? — прошепна Крамик.
— Призован съм от сенките с принуда. Сега съм в този свят и духът ми скита, но скоро ще ме погълне този, който насили клетвата ми и отвори книгата с огън. Мрак ще донесе в този свят и разруха и ще ме използва, за да намери другите две книги. Трябва да го спреш.
— Но как? — попита Крамик, пропит от чувство за вина, че е позволил книгата да бъде отворена. Едва сега наистина осъзнаваше, че тя е носител на нещо опасно и страшно.
— Чете, този човек чете и ме обсебва. Като велик магьосник ще се изправи той, но насилието върху книгата ще ограби и малкото добро от душата му. Намери юдата от Черната планина, тя …
Силуетът на Каршашаранал се стопи под дъждовните капки и Крамик остана сам. Вълкът вирна муцуна към небето и нададе жален вой. Волобарът смръщи вежди и яростни искри запламтяха в очите му. Той не познаваше волобарите от Кабур Далет, единственият му роднина бе загинал, но този свят бе неговият свят. И ако нещо лошо го сполети, то вината щеше да е негова, защото не съумя да опази книгата. А това Крамик не би могъл никога да си прости.
— Проклет да е — просъска гласът му, — проклет да е този, който отвори книгата — и с ловки движения се заспуска към манастира. Нито мракът, нито дъждът успяваха да му попречат.
Дурум го следваше. И двамата, мокри и диви, се спускаха по стръмните камъни, а погледът на Крамик излъчваше мрачна решителност.
В малката селска ковачница бе настъпил смут. Две дребни дечица се гушеха в полите на майка си, която гледаше с широко отворени очи, в които проблясваха сълзи. Посред нощ в къщата им нахлуха десетина въоръжени мъже, облечени в дълги черни плащове, и измъкнаха мъжа й от леглото. Не обърнаха внимание нито на писъците й, нито на молбите й и бързо я принудиха да замълчи. Оказа се, че искат да счупят обкова на някаква книга и сега чакаха с извадени мечове и смълчани лица. Мъжът й не се притесни особено. Такъв си беше той, спокоен и бавен, трудно се впечатляваше и страх лесно не го ловеше. Захвана се за работа и за не повече от половин час успя да отвори проклетата книга. И тогава се случи нещо невероятно, от което кръвта й се смрази. Навън блесна ослепителна светлина, земята се разлюля от страшен гръм и в главата й се заби ужасен писък. Сякаш книгата оживя и се възпротиви, че са я отворили. Една висока фигура се отдели от останалите мъже, смъкна плаща си и взе книгата в ръце. В момента, в който я разлисти, някаква черна сянка се появи, изви се из помещението и сякаш се стопи. Тогава мъжът сложи книгата на масата, седна и започна да чете. Шепнеше на савхи думите, изписани в книгата, и дори за миг не повдигна очи.
— Хей — избоботи ковачът с дебелия си глас, — направих каквото поискахте, сега си вървете.
Чак тогава Салистар повдигна очи и го изгледа с мътен поглед.
— Убийте го.
— Не-е-е — писъкът на жената раздра тишината в малката ковачница и се разнесе навън в нощта, където близо петстотин боломити очакваха предводителя си.
Но те не знаеха, че преди да го видят отново, ще минат цели три денонощия. Откак Салистар влезе с десетина мъже в ковачницата през нощта на бурята, не получиха никакви новини за това, какво се случва вътре. Бе им наредено да чакат и те изпълняваха нареждането на предводителя. И ето че на третия ден той се появи на вратата на схлупената сграда. И нямаше човек, който да не изтръпне от гледката. Черната някога коса сега бе снежно бяла, но очите — и те бяха бели. Тъмни бяха останали само зеницата и линията очертаваща ириса. Под тези зловещи очи тъмнееха огромни сенки и сякаш подчертаваха още повече белотата им. Нещо ужасно изкривено и грозно лъхаше от личността му и плашеше.