Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
— Ти какво — попита той, — да не си се побъркал?
— Ще ви обясня, последвайте ме — каза им със сериозен тон Крамик и тръгна между скалите.
— Чакай — спря го Вананд, — не трябва ли да помогнем на сангасите? Не ми е присъщо да бягам от битка, която се води в името на Биляра. Това, че ти се отрече от клетвата, не значи, че и ние сме същите страхливци.
— Стига — прекъсна го Булик.
— Елате с мен, имам да ви казвам нещо. След това, ако искаш, Вандо, върви и се бий — отговори Крамик със смръщено лице. Булик тупна с ръка Вананд по рамото:
— Хайде, Крамик не е страхливец. Да видим какво има да ни каже.
Ванад се извърна към отдалечаващите се сангаси, но накрая кимна с глава:
— Добре, само не ни губи времето напразно.
Крамик не му отговори, обърна се и тръгна между скалите. Мъжете го последваха. Докато се придвижваха по стръмния път, Булик прошепна:
— Ермиар ни каза, че си напуснал войската? Защо?
— Скоро ще научите всичко — отвърна му Крамик и продължи да ги води напред. Намираха се в подножието на голямата скала. Манастирът се издигаше от едната им страна, а от другата зееше дълбоката пропаст. Крамик ги водеше навътре в скалите, като от време на време се катереше доста ловко, което затрудняваше другарите му, особено по-пълния Булик. Неусетно тримата се озоваха в нещо като тунел, в който не проникваше и лъч от светлината на деня.
— Къде сме? — попита Булик и спря.
— В подземията на манастира — отговори Крамик, — изчакайте, сега ще донеса светлина.
Той избърза напред и след няколко минути се върна с факла в ръка.
— Още малко остава — каза волобарът и продължи нвътре. Булик и Вананд го последваха.
След около четвърт час се озоваха в нещо като галерия, където пътят се разделяше в три посоки. Крамик закрепи факлата в скална пукнатина и седна на един камък.
— Тук можем да говорим спокойно — заяви той.
— Ти май съвсем си откачил — каза Вананд, като се оглеждаше. — Как го намери това място?
В този момент от единия коридор срещу тях връхлетя нещо голямо и космато. Вананд се отдръпна стреснат назад, но в следващия момент позна Дурум, който се втурна към господаря си и зарови муцуна в ръцете му. Крамик го погали по главата, потупа го и нареди:
— Долу, Дурум.
Вълкът вирна уши, погледна умно и послушно се сви на кълбо в краката му.
Булик също си хареса един камък и седна на него. Само Вананд остана прав и с недоверие загледа Крамик.
— Ветровете да ме отнесат, не е хубава тая работа — промърмори Вананд и погледна многозначително към Булик, който очевидно имаше по-голямо доверие в Крамик и съвсем спокойно седеше и чакаше да разбере какво има да им съобщи.
А Крамик мълчеше и подбираше думите, с които да започне. Щеше да е труден и дълъг разговор, защото той бе избрал да се довери на другарите си и да им разкаже всичко, което до този момент бе крил. Те заслужаваха това.
Докато падаше от сгромолясващата се кула, в съзнанието му изникнаха образи. Той видя едно дете да го хваща за ръката. То се усмихна и каза: „Не се страхувай, скоро ще бъдем заедно.“ А когато детето пусна ръката му и изчезна, той усети, че вместо да лети бързо надолу, се носи из въздуха леко и бавно. Около него се рееха облаци, окъпани от слънчевите лъчи. И изведнъж всичко избухна в някакви светлини и форми и сред тях той позна пред себе си Великия съдия.
Великият се изправи сред огнени езици и златни облаци.
— Защо съм тук? — попита го той.
— Ти пожела да станеш демон — каза Великият.
Попита го:
— Какво значи да бъда демон?
— Когато се срещнем отново, ти ще ми кажеш — усмихна се Великият.
Попита го:
— Защо живеем?
— За да се върнете при мен — каза Великият.
Попита го:
— Защо си ни изоставил?
— Оставихте ме вие — отговори.
Попита го:
— Защо те изоставихме?
— Не ми повярвахте — каза Великият.
Попита го:
— Защо не ти повярвахме?
— Защото при мен не страдахте — каза Великият.
Попита го:
— Къде да те намерим? В страданието ли?
— Защото ви обичам, съм ви дал независимост и свобода. Можете да ме намерите навсякъде, защото аз съм навсякъде. Може и да не ме намерите — отговори Великият съдия.
Попита го:
— А какво ще стане, ако не те намерим, Велики?
— Ще питате защо живеете — отговори Съдията, вдигна ръка и я постави върху главата му:
— Бъди демон.
XXI глава
Любовният танц на асурите
— Не мога да повярвам — избоботи Булик, когато Крамик спря да говори.
Факлата вече догаряше, а Вананд несъзнателно бе зяпнал и облещил очи срещу волобара.