Двамата мъже крачат тромаво по улицата, като носят помежду си тежък кашон с пари. Те с мъка прекарват кашона през вратата на туристическата агенция; той не е кой знае колко голям, но е пълен догоре с банкноти и тежи ужасно. След като влизат, те го поставят на бюрото пред чиновничката, която повиква един помощник и поръчва кафе и сладкиши за гостите. После, под погледите на двамата клиенти и на чиновничката, друг помощник започва да изпразва кашона на бюрото. Парите са подредени извънредно старателно; с не по-малко старание служителят ги изважда и разстила върху плота. Повечето са в банкноти по 1000 песос, надиплени на пачки по 100 хиляди, всяка с дебелина и размер колкото цигарена кутия. Пачките са навързани на по-големи вързопи — колкото неголяма тухла, но малко по-тежки, пристегнати с ластик. В кашона има осем-десет такива вързопа, всеки от които съдържа по един милион песос, плюс още известен брой отделни пачки. Преброяването на такова количество пари сигурно ще отнеме цял ден. Вместо това чиновничката просто преглежда вързопите и пачките в тях, за да се убеди, че всеки вързоп съдържа нужния брой пачки. Дори и да не достигат няколкостотин хиляди песос, никой няма да забележи.
Въпреки значително опростения начин на броене на касиерката е нужен половин час, за да се убеди, че кашонът действително съдържа около 85 милиона песос — цената на един самолетен билет. След като парите са преброени, помощникът качва кашона на багажника на скутера си и веднага поема към офиса на „Лойд Аеро Боливиано“ — боливийската авиокомпания, за да плати билета, преди да е станало обяд и цените да са се вдигнали още.
За да пестят време при броене на парите, някои касиери са се изхитрили да мерят вързопите банкноти с линийка. От опит знаят, че купчина с определена височина съдържа определен брой банкноти; стига те да са с един и същ цвят — т.е. с една и съща номинална стойност, лесно може да се определи с достатъчна точност колко пари има в купчината. Продавачките по пазарищата в Андите — необразовани, често неграмотни, но находчиви жени — използват друг метод: те просто претеглят купчините банкноти на кантара и продават стоката си срещу пари на килограм.
В разгара на боливийската инфлация през 1985 г. Кафеената борса в Ню Йорк предприема остроумна рекламна кампания — всичките две хиляди оторизирани брокери на борсата из цялата територия на Съединените щати получават подарък по една щипка за пари, в която е защипана боливийска банкнота от един милион песос. В придружителното писмо се обяснява, че преди по-малко от три години тази банкнота се е равнявала на около 5000 долара, но поради инфлацията нейната стойност в момента е 55 цента — т.е. за изминалия период банкнотата се е обезценила близо десет хиляди пъти. Рекламодателите се надяват с този трик да стимулират по-голям брой американци да инвестират парите си в стоки. Като допълнителна подигравка към нещастната боливийска икономика борсата организира състезание, като първа награда е едноседмична, изцяло предплатена ваканция в Ла Пас, Боливия.
На един пазар, където банкнота от милион песос се равнява едва на няколко цента, а чашка кафе струва 12 милиона, банкноти с номинал няколкостотин или няколко хиляди песос струват нищожни части от един цент, т.е. практически нямат стойност. Веднъж изгубили значението си на платежно средство, такива банкноти не могат да се използват за нищо друго. Върху тях не може да се пише, защото са прекалено зацапани с мастило; не ги бива за опаковъчна хартия, понеже са твърде малки; от банкноти не могат да се свиват цигари; не стават и за лична хигиена, тъй като хартията е прекалено корава. Хората просто изхвърлят такива банкноти от джобовете си и вятърът ги отвява като есенни листа по тротоара, трупа ги на кални купчини в канавките, откъдето изтичат в близката река или замърсяват градските паркове и крайградските ливади. Дори една празна кутийка от бира или пластмасова бутилка от плодов сок може да служи за нещо полезно и човек е по-склонен да я запази след употреба, докато една девалвирана банкнота без стойност си е чист боклук.
