История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Непрекъснато нарастващият държавен контрол върху националната валута присъства символично и в дизайна и оформлението на монетите и банкнотите. В самото начало на историята на САЩ американските монети носят образа на индианец, на дадено божество, емблематично животно или алегорична фигура на свободата, демокрацията или някакъв друг абстрактен идеал. От 1909 г. обаче правителството изоставя монетата от един цент с глава на индианец и я заменя с пенито на Линкълн — същата монета, но с бюст на американския президент Ейбрахам Линкълн. От този момент нататък всички останали монети постепенно се подменят с нови, все с образи на политици. На мястото на монетата от 25 цента с „изправената Свобода“ се появява монета с Джордж Вашингтон; сребърният долар с „коронясаната Свобода“ става доларът на Айзенхауер; монетата от пет цента с фигура на бизон става петачето на Томас Джефърсън; монетата от десет цента с фигура на Хермес става десетачето на Рузвелт. Върху монетата от петдесет цента образът на „ходещата Свобода“ се заменя най-напред с портрет на Бенджамин Франклин, а впоследствие — на Джон Кенеди.
Банкнотите, върху които най-напред били изобразени сцени от американската история и алегорични образи, подобни на тези върху монетите, също постепенно биват изместени от купюри с образите на американски президенти. Така най-едрата банкнота в историята на САЩ — златният сертификат от 100 000 долара — носи лика на президента Удроу Уилсън.
Тези промени във външния вид на американските пари съпровождат прехода от национална валута, напълно обезпечена и обменяема в злато, към национална валута, основаваща се само на политическата целесъобразност и прищевките на политиците, бюрокрацията и регулаторните учреждения. Парите загубват своята самостоятелна стойност; те се превръщат в символ на доверието на гражданите в политическата система и нейните водачи.
Двайсети век е векът на държавно регулирани парични системи по целия свят. Според модните за това време теории изглежда, сякаш добронамерени и мъдри политици в състава на правителствата — или на свързани с тях институции, скрити от общественото мнение — са в състояние да контролират по рационален и методичен начин движението на парите и обема на тяхната маса. Те сякаш могат да използват специфични методи за фина настройка на икономиката — нещо като дискретен, безпристрастно действащ предпазен клапан или термостат в икономическата система, който да се отваря и затваря при нужда, например при определяне на основния лихвен процент или на количествата валута, която могат да закупуват или продават външнотърговските банки във всеки един момент.
Увлечението по засиления политически контрол във всички сфери въвлича държавата през двайсети век в организирането на всякакъв род дейности — от премахване на бедността и расизма до лечение на рака и пърхота, от управление на транспортните системи до регулиране на човешката сексуалност и контрол върху раждаемостта. Правителства се вдигат на идеологическа война срещу съществуващи или въображаеми противници — срещу комунизма, фашизма, капитализма, нацизма, срещу различни форми на фундаментализъм; същевременно те строят ракети, с които изпратиха човек на Луната и овладяха Космоса.
Към края на века става ясно, че някои национални правителства са поели прекалено големи и разнообразни отговорности, с които не са в състояние адекватно да се справят. С най-амбициозна роля се нагърбват правителствата на комунистическите държави; затова те просто се сриват, неспособни да изпълняват и ежедневните функции на държавната власт. В по-богатите западни демокрации, макар да не се стига до колапс на властта, правителствата също се препъват под тежестта на поетите отговорности. Гражданите на тези страни постепенно си дават сметка, че ако държавата не е в състояние да доставя пощата и да изхвърля сметта навреме, тя едва ли се справя по-успешно с регулирането на валутата и управлението на националната икономика. Едно правителство, което не може да ограничи трафика на наркотици, трудно ще регулира движението на паричната маса. Една държава, която не е в състояние да охранява улиците на големите градове и дори дворовете на училищата от престъпници и наркопласьори, едва ли с по-голям успех ще опази финансовата си система от кризи и корупция.