История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Гражданите, доброволно предали златото си в държавната хазна в срок от девет месеца след влизането в сила на президентската заповед, получават обезщетение в банкноти по курс 20,67 долара за унция. На следващата година, след като изземва всичкото злато от населението, правителството девалвира националната валута от $ 20,67 на 35 долара за унция злато.
Така всички спазили закона граждани, които разменили златото си срещу хартия, изведнъж загубват 41% от стойността на това злато. Промяната в държавната цена на златото позволява на правителството да увеличи стойността на златните запаси и да издаде още 3 милиарда долара в книжни пари.
Държавата претопява всички златни монети и други предмети на гражданите в стандартни кюлчета. Упражнявайки своята безпрецедентна власт, дадена му от администрацията на Рузвелт, между 1933 и 1954 г. федералното правителство иззема от населението около 5 милиона унции — 155 тона — злато на обща стойност приблизително 1,6 милиарда тогавашни долара. Макар в Министерството на финансите да се води строга отчетност за теглото и чистотата на претопяваните монети и други златни предмети, точният вид и датите на емитиране на монетите не са записвани; ето защо сега е трудно да се каже със сигурност каква част от първоначалните американски монети, пуснати в обръщение със създаването на държавата, са оцелели до днес.
През 1934 — година след национализацията на златото в САЩ, — президентът Рузвелт прекарва през Конгреса нов закон, този път за национализация на среброто практически по същия механизъм. Гражданите получават право да задържат семейните прибори и бижута и известни количества сребро за промишлена или художествена употреба, но се задължават да предадат всичко останало в държавната хазна. По онова време голяма част от американските монети все още съдържат сребро, а Рузвелт не е в състояние да ги изземе от обръщение, без това сериозно да разстрои търговията на страната; приблизително по това време правителството предприема кампания за постепенната замяна на всички сребърни монети с медни, никелови и от други нескъпоценни метали. Преди законът да бъде отменен през 1963 г., държавата успява да изземе от населението около 100 хиляди тона сребро.
За съхранение на огромните запаси благородни метали, събрани от американския народ, Министерството на финансите построява огромното укрепено хранилище във Форт Нокс; самият строеж на съоръжението се изчислява на стойност 560 хиляди тогавашни долара. Строежът на масивната сграда от гранит и стоманобетон поглъща над 450 кубически метра гранит, 3 200 кубически метра бетон, 750 тона арматурно желязо и 670 тона стоманени подпорни греди. В мраморното фоайе надписът „Златно хранилище на Съединените щати“ и гербът на Министерството на финансите са гравирани от чисто злато. Тази внушителна сграда със своята баснословна непристъпност и здравина служи поне толкова за символ на надеждността на националната валута на САЩ, колкото и за съхранение на златните запаси на държавата.
Строежът на златното хранилище във Форт Нокс е завършен през 1936 г., а до месец юни на следващата година там се премества и Държавният монетен двор. Американските граждани възстановяват правото си да притежават златни монети със закон от 31 декември 1974 г., подписан от президента Джералд Форд. По това време разменната стойност на щатския долар е вече напълно отделена и независима от златото.
С успешния десант на съюзните войски в Нормандия победата над хитлеристка Германия е на практика осигурена; вниманието на победителите започва да се насочва към следвоенния период. Всички страни били съгласни, че съюзниците трябва да направят онова, което е по силите им, за да избегнат грешките от края на Първата световна война, довели до непосилни репарации, инфлация и световна, икономическа депресия, и — в крайна сметка — до нов световен конфликт, още по-кървав и разрушителен от предходния.
През юли 1944 г., на следващия ден след десанта в Нормандия, Съединените щати призовават към свикване на съюзна конференция по икономическите проблеми, която да реши бъдещия стопански и финансов ред на света. Самата конференция, в която вземат участие няколкостотин делегати от четирийсет и четири държави, се провежда две години по-късно в един курорт в щата Ню Хампшър, в близост до планинския връх със злокобното име Маунт Дисепшън (Измама). По силата на общо споразумение, подписано на 22 юли 1946 г., специфичните разменни стойности на повечето национални валути са отнесени към щатския долар, чиято относителна стойност спрямо златото била определена от федералното правителство на 35 долара за унция. Делегатите полагат и основите за създаване на Световната банка и Международния валутен фонд, като същевременно започват преговори за намаляване на митническите тарифи, които продължили на практика близо петдесет години. Подписаното споразумение, разбира се, не носи името на злополучния планински връх, а е известно като Споразумението от Бретън Удс, по името на пощенския адрес на хотела, в който била проведена конференцията.