История на парите (от пясъчника до киберпространството)

В Боливия по онова време има в обръщение много повече стодоларови, отколкото пет или десетдоларови банкноти. В резултат от тази диспропорция извънредно трудно се намират равностойно количество дребни банкноти, за да бъде развалена една едра. Стига се до абсурдното положение пачка от сто банкноти по един долар да се цени значително повече, отколкото една отделна стодоларова банкнота; в магазините има купувачи, готови на драго сърце да разменят сто долара на цяло срещу деветдесет и седем на дребно.

През онези години Съединените щати се борят със собствената си инфлация; доларът се обезценява с около 3,6% годишно. В същото време за боливийците щатският долар е универсалният стойностен еквивалент, спрямо който се оценява всичко останало. Боливийското песо променя курса си спрямо долара два пъти дневно — сутрин и следобед. Годишната инфлация в Боливия достига 24 000%, а за целия период на хиперинфлацията стойността на националната валута спада с 40 000%. Тези цифри не означават много за ежедневния бит на хората. Много по-важно за обикновените боливийци е обстоятелството, че парите в джоба им се обезценяват с 1 до 2% на час. При тези условия в обществото се развива една особена инфлационна култура, при която хората прибягват до всевъзможни хитрости, за да оцелеят.

Поради нарасналата употреба на пластмаси в световен мащаб Боливия не може повече да разчита на традиционния износ на калай; същевременно правителството е затънало във външни дългове, които не знае как ще изплати. В изкривения свят на боливийската икономика към средата на 80-те години основен експортен продукт за страната става кокаинът, а основен предмет на внос — парите в брой. Понеже Боливия не разполага с държавна печатница за пари, тя внася всичките си купюри — възлизащи на хиляди тонове — от Германия, Бразилия и Аржентина. Цели палети, натоварени с нови банкноти, пристигат със самолет в столицата Ла Пас, административния и финансовия център на страната; за сухопътен транспорт няма време. Същевременно също със самолет от Съединените щати нелегално се внасят и милиони долари, за да финансират „неформалната“ икономика. Наркобанкерите кацат със самолетите си на малки частни летища в района Бени, откъдето американските банкноти бързо се разпространяват в цялата страна. С унищожаването на националната валута от онези, които са натоварени от държавата да я управляват и умножават, се отваря вакуум, който наркодоларите веднага запълват. Трафикантите на наркотици доставят за страната жизненоважните долари, докато боливийското правителство може да осигури само лишени от всякаква стойност песос; при това, понеже доларовите постъпления са изцяло в ръцете на кокаиновата мафия, тя на практика контролира националната икономика.