История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Хиперинфлацията обикновено не продължава дълго, понеже тя напълно разрушава капиталовите пазари и прави парите, дори в брой, все по-неудобни за ползване. За да спрат обезценяването на валутата и да се отърват от големите пачки банкноти, хората в един момент се виждат принудени да премахнат нулите. Изведнъж милион песос се превръщат в едно песо, десет милиона стават десет песос и т.н. Тези суми може да са достатъчни за пред зарзаватчията или бакалина, но при по-крупни покупки — да речем, на автомобил или хладилник — цената се договаря направо в долари, независимо дали в крайна сметка самото плащане ще е в долари или в еквивалентна сума песос. Хората изразходват все по-голяма част от времето и силите си в търсене на начини за противодействие на инфлацията и нейните последици.
С по-нататъшното отслабване на националната икономика се засилва общественият натиск над правителството за овладяване на инфлацията; накрая обикновено правителството се вижда принудено да въведе нова валута с ново име и обменен курс между едно и десет за долар. Не всички слоеве от населението обаче страдат еднакво от инфлацията; някои — например тези, които дължат пари — извличат значителна полза. В условия на хиперинфлация заеми, направени в национална валута, от хиляди долари се стапят на няколко цента.
Макар че не всички съседни на Боливия страни развиват подобна уродлива кокаинова икономика, почти всички преминават през периоди на значителна инфлация. С развитието на хиперинфлация в Перу, Бразилия и Аржентина икономиките на тези три държави също се доларизират; те привидно запазват песото като национална валута, но на практика стават изцяло зависими от щатския долар. Всички заеми, ипотеки, договори за покупко-продажба и всякакви други финансови операции — официални или не — се извършват в долари вместо в песос.
Когато през 1990 г. Алберто Фухимори встъпва в длъжност като президент на Перу, инфлацията в страната възлиза на 7000% годишно. Националната перуанска валута — солът — съставлява едва 15% от паричната маса в обръщение; останалите 85% са щатски долари. С ограничаването на инфлацията се забелязва обратната тенденция — употребата на долари намалява, а доверието в сола се увеличава.
Макар периоди на инфлация да са наблюдавани и преди в историята, например в течение на един цял век след откриването от конкистадорите на златните и сребърните залежи в Централна и Южна Америка, явлението хиперинфлация се заражда и достига своя зенит през двайсети век. Дотогава, докато парите запазват златното си покритие или някаква, макар и частична, връзка със златния или сребърния стандарт, хиперинфлация не възниква, понеже паричната маса в обръщение зависи от броя на монетите, които могат да се отсекат, или от запасите на благородни метали в хазната. Инфлация се появява за пръв път, когато засиленият приток на злато и сребро довежда до рязко увеличение на броя на монетите в обръщение; дори и тогава обаче крайният брой на тези монети не може да превишава количеството наличен метал, който би могъл да се използва за тяхната направа.
За разлика от една банкнота, която има само номинална, но не и абсолютна стойност, дори в най-дребната медна монета се съдържа известно количество метал, който сам по себе си струва нещо. Ако не става повече за размяна, монетата винаги може да се претопи и металът да се използва за някаква друга цел. С настъпването на ерата на книжните пари правителствата изведнъж се озовават в един свят на непознати преди икономически възможности. Докато изобщо разполагат с нужната хартия, мастила и печатарски машини, те могат да печатат колкото си поискат банкноти. Както всъщност и правят.
Всяко правителство разполага по принцип с три източника на пари за покриване на държавните разходи: от данъци, от заеми и от печатане на банкноти. Ако правителството няма кого или какво да облага с данъци, а и не се ползва с особено доверие сред потенциалните кредитори, остава третият начин — чрез печатане на все повече пари. Увеличаването на паричната маса води до обезценяване на парите в обръщение; това обезценяване на свой ред подтиква правителството да печата още повече пари, за да посрещне нарастващите си разходи. При изключителни обстоятелства — във време на война или в периоди на сериозен упадък, както в Боливия по време на кокаиновата икономика — това на пръв поглед невинно увлечение на правителството може лесно да прерасне в паричен потоп, който да хвърли страната в неконтролируема инфлационна спирала.