Избрах теб

Той погледна предпазливо към пудела.

— Няма да се изпикае, нали?

— Няма, ако го целунеш и го наречеш сладкишче.

Той се разсмя и се наведе, за да потупа по мъжки главичката на кучето. Пух веднага се излетна по гръб, за да може да открие коремчето си.

— Не прекалявай, куче.

Пуделът прие това добродушно и ги последва в кухнята.

— Какво се е случило с окото ти?

— Какво око? О, това ли? Баскетболен мач. Твоят управител не играе по правилата.

Тя спря на място.

— Рон ти направи това?

— Това момче има нещо доста подличко в себе си. Съветвам те да не му се мяркаш пред очите, когато е ядосан.

Дори и за миг не можеше да повярва, че това е работа на Рон, но от блясъка в очите му й беше ясно, че Дан няма да й каже нищо повече.

Лицето на Моли светна, когато влязоха в кухнята. Тя стана от масата, където тъкмо беше привършила домашното си.

— Дан! Фийб каза, че няма да идваш.

— Е, ами Фийб не може да знае всичко, нали? Съжалявам, че дойдох толкова късно, но понеделниците са дълги дни за треньорите.

Фийб знаеше, че Дан и помощниците му обикновено работят до полунощ в понеделник. Предположи, че той ще се върне на работното си място веднага щом си тръгне от дома им. Направи й впечатление, че той удържа обещанието си, дадено на Моли.

Докато Фийб подреждаше чинии и салфетки на масата, той каза:

— Надявам се, че вие, дами, не сте преяли на вечеря и ви е останало малко място за едно леко хапване преди лягане.

— Аз имам място — каза Моли.

— И аз.

Фийб вече беше изяла един шоколадов еклер, с който и без това превиши разрешените калории, така че още няколко грама нямаха кой знае какво значение.

Дан седна на единия край на масата и докато всички си вземаха големи парчета пица, той попита Моли за училището. Не трябваше да я разпитва много, за да се разбърбори за новата си приятелка Лизи, за уроците и за учителите, като му предостави без всякакви усилия информацията, която Фийб се опитваше да изкопчи от нея дни наред.

Моли се пресегна за второ парче пица.

— Има още нещо, което не можеш да познаеш. Госпожа Джиноувиз, нашата съседка, ме нае да гледам нейните момчета близнаци за няколко часа след училище във вторник и четвъртък. Те са на три години и половина и са толкова сладки, но тя казва, че понякога има нужда от почивка, защото я изтощават. Плащат ми по три долара на час.

Фийб остави вилицата си.

— Не си ми споменавала за това.

Изражението на Моли стана упорито.

— Пег каза, че може. Сега сигурно ще ми забраниш.

— Не. Смятам, че така ще натрупаш опит. Просто ми се иска да беше поговорила с мен…

Дан слушаше разговора им, но не каза нищо.

След половин час Фийб го изпрати до вратата и му благодари. Както и подозираше, той се връщаше в комплекса на Старс, за да привърши плана на играта им срещу противниците им от другия край на града — Беърс.

Той протегна ръка към дръжката на вратата, но се поколеба, преди да я завърти.

— Фийб, не казвам, че си права за онова, което обсъждахме днес, а подходът ти със сигурност не ми харесва, но ще имам предвид думите ти.