Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
Днес беше подбрала за работа широк, сив пуловер с яка — качулка, който я покриваше от врата до бедрата. Под пуловера беше облякла сива пола, която падаше меко до средата на прасеца й, а плътен сив чорапогащник и непретенциозни обувки покриваха останалата част от нея. Косата си беше прибрала в стегнат кок, придържан от лента от сиво кадифе. Само огромните сребърни обици с особена форма и широките гривни на китките й не й позволяваха да изглежда като президент на бридж клуб от предградията.
Добре, че Виктор не можеше да я види, защото щеше да си умре от смях. Не й пукаше. За пръв път в живота си усещаше, че й е приятно да се облича по различни начини. Сега щеше да облича бляскавите дрехи, защото й е приятно да ги носи, а не защото се опитва да промени себе си. Ластичните материи и златистото ламе винаги щяха да бъдат част от гардероба й, но тя вече не се страхуваше да се облича по-малко очебиещо.
Завъртя се леко и се намръщи, като прокара ръце върху бедрата си. Въобще не можеше да се нарекат момчешки слаби. Дан сигурно смяташе, че е дебела и затова не показваше никакво желание да се любят след онази нощ в тоалетната на самолета, преди почти два месеца. Излезе от тоалетната замислена дали той ще се възползва някога от онова сега, както й беше обещал.
Пух подскачаше до нея, а панделките му в червено и зелено, които Фийб току-що беше завързала, вече се полюшваха развързани.
Персоналът беше излязъл преди час. След хаоса през работния ден сградата изглеждаше неестествено тиха. Тя минаваше покрай офисите, украсени със саксии с коледна звезда и със златисти гирлянди, напомнящи за коледните празници, до които имаше по-малко от седмица.
Пух изтича във фоайето, за да отбележи едно от любимите си места близо до вратата.
Дан предпочиташе да тренира в часа за вечеря, защото цялата зала беше свободна. Фийб придоби навика да минава оттам, за да си поговорят, преди да си тръгне към къщи.
Ритмичното му дишане се чу още преди да влезе в залата. Той лежеше върху една пейка, с прегънати колене и крака на пода, като повдигаше плашещо грамаден куп тежести над гърдите си. Мускулите му се очертаваха, а вените по ръцете му изпъкваха като дебели, тъмни въжета, докато повдигаше и смъкваше бавно тежестите. Тя се загледа в гръдните му мускули под мократа му от пот фланелка и усети, че устата й пресъхва.
Все още не беше я забелязал, така че не се налагаше да крие копнежа в погледа си. Мускулите на бедрата му се напрегнаха и тя плъзна очи нагоре към сивите торбести шорти. Ценеше засилващото се приятелство помежду им, въпреки че то оставяше в нея разочарование. Искаше да бъде негова любовница, не само приятелка, но това желание започваше да й се струва толкова недостижимо, колкото и да свали луната. Оказа се, че е трудно да бъдат преодолени задръжките към мъжете, натрупани през цяло едно десетилетие и тя все повече се страхуваше, че не би могла да му даде онова, което той искаше от една жена.
Той изпусна шумно въздуха си, пусна тежестите на мястото им и седна. Влажната му коса беше разрошена, потта блестеше и по врата му. Усмихна й се.
— Кога ще облечеш и ти анцуг, за да поработиш над себе си?
— Ще тръгна пак на аеробика в близките дни — каза тя без особено въодушевление. — Освен това двамата с Пух се разхождаме всяка вечер.
— Хващам се на бас, че това е тренировка и половина.
— Не бъди толкова самодоволен. Не всички хора искат да имат мускули от световна класа.
Той се ухили.
— Значи смяташ, че моите мускули са от световна класа?
— Без съмнение. За мъж на твоята възраст.
Той се разсмя, изправи се и отиде до друга пейка. Докато беше извърнат с гръб към нея, за да нагласи тежестите, тя събу обувките си и стъпи на кантара в ъгъла на стаята. Ако приемеше, че дрехите й са два килограма и половина, значи беше точно толкова, колкото искаше.
Скалата беше голяма почти колкото уличен знак, затова тя слезе, преди той да е успял да види какво показва.
Фийб отиде до пейката, която той беше освободил, и седна. Меката вълнена пола падаше на красиви гънки около краката й. На мача миналата неделя беше с разкроена рокля, която се хареса страхотно на почитателите им, но появяването с нова дреха всяка седмица затрудняваше портфейла й.
— Днес беше лудница в офиса — каза тя. — Откакто Беърс излязоха от играта, целият град е болен от треска по Старс.
Дан беше пъхнел стъпалата си така, че да може да повдигне внушителен куп тежести и сега наместваше краката си.
— Чикаго обича спортистите си.
Още две победи бяха последвали победата им над Джайънтс, после загубиха от Сейнтс и Бъфало Билс през последните седмици на ноември, а след това спечелиха три мача срещу страховити противници. Все пак резултатите им даваха надежди за титлата на Централната дивизия на Американската футболна конференция.