Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
Най-изненадващо беше развитието в Западната дивизия на Американската футболна конференция. Дан й беше казал какъв опустошителен ефект за резултатите може да имат нараняванията. И точно това се случи с Портлънд Сейбърс. Те започнаха блестящо сезона, но всичко се обърна, когато загубиха талантливия си куотърбек и трима други ключови състезатели. След като излязоха победители в пет последователни мача, те загубиха всички следващи, с изключение на един. Сега куотърбекът им отново беше здрав и специалистите очакваха, че ще вложат много усилия в плейофите.
— Нека видим дали съм разбрала правилно.
Тя полюшваше едната сива обувка напред-назад на върха на пръстите си. Сребърната гривна на глезена й и миниатюрните кристалчета по нея проблясваха на светлината.
— Можем да вземем титлата на Централната дивизия на Американската футболна конференция, ако спечелим тази седмица и ако Хюстън изгуби мача си срещу Редскинс. Така ли е?
— Само ако Бенгълс бият Стийлърс. — Той изпъшка от усилието. — А трябва да ти напомня, че тази седмица ще играем с Чарджърс. Последния път, когато играхме с тях, защитата им не ни пусна на повече от седем ярда.
— Боби Том ми каза, че не се страхува от защитата на Чарджърс.
— Боби Том ще ти каже, че не се страхува и от ядрена война, така че не бих се доверил прекалено на мнението му.
Системата за класиране беше толкова объркана, че на Фийб й трябваше цяла вечност, за да се ориентира. Все още не можеше да се оправя съвсем добре, но знаеше, че ако Старс спечелят шампионата на Централната дивизия, те ще участват в плейофите, които ще завършат с финала за титлата в Американската футболна конференция през третата седмица на януари. Ако те спечелеха, тя щеше да бъде безспорния собственик на Старс и баща й щеше да се обърне в гроба си.
Вече не можеше да си спомни в кой момент точно мисълта да задържи Старс започна да й се струва много по-привлекателна, отколкото да се върне в Ню Йорк и да отвори галерия. Тук я задържаше не само увлечението й по Дан или желанието да отмъсти посмъртно на баща си. Всеки работен ден представляваше ново предизвикателство. Беше й приятно да включи компютъра си и да се занимава с цифрите. Обичаше срещите, обажданията по телефона, въобще цялата тази невъзможна задача да изпълнява работа, за която е страхотно неквалифицирана. По някое време през изминалите месеци тя започна да се ужасява от мисълта да предаде отбора на Рийд.
— Честно казано, бих искала да си малко по-самоуверен. Къде са всичките онези приказки, които чувам, когато си с играчите.
— Сега сме само двамата… — Той си пое дълбоко дъх. — … А твоят залог е по-голям и от техния. Не искам да ти давам лъжливи надежди. Имаме великолепен футболен отбор, който с всеки мач става все по-добър. — Той непрекъснато я поглеждаше и по някаква незнайна причина сякаш ставаше все по-раздразнителен. — Никой не ни вярваше особено в началото на сезона, но колкото и да се отдават на играта, играчите са още млади и правят прекалено много грешки. Чарджърс са дяволски добър отбор, а и след като Мъдри от Сейбърс не е вече сред контузените… Имаш ли нещо против да престанеш?
Тежестите паднаха с трясък.
— Да престана с какво?
— С това, което правиш.
Той гледаше гневно сивата кожена обувка, която се полюшваше на върха на пръстите й. Тя спря да поклаща обувката.
— Какво толкова си се начумерил?
Той стана от уреда.
— Просто се опитвам да се съсредоточа, а ти си седнала там и ми се перчиш с краката си!
Полата и се беше надигнала нагоре, достигайки скандалните осем сантиметра над коляното.
— Шегуваш се. Да не би това да те притеснява?
— Точно това казах, нали?
Той се изправи пред нея с ръце на кръста. Упоритото изражение на лицето му й подсказваше, че той няма намерение да отстъпи, въпреки че сигурно беше наясно, че е на път да стане смешен.
Тя си каза, че не бива да се усмихва, но в нея нарастваше балон от щастие.
— Наистина съжалявам. — Тя се изправи с разкаяно изражение. — Нямах представа, че си толкова чувствителен.
— Не е точно чувствителност.
Тя пристъпи към него.
— Да, разбира се.
Той я изгледа предпазливо.
— Май е по-добре да не се приближаваш повече. Доста съм потен.
— Боже, вече почти не обръщам внимание. Сигурно така става, когато човек прекарва прекалено много време с футболен отбор.
— Да, е…
Със смелостта на отчаяните тя сложи ръка върху мократа му фланелка, точно върху сърцето му.