Избрах теб

Дан имаше желание да забие юмрук в корема на по-възрастния мъж, но после си спомни мъката на Големия Рей на погребението и се въздържа. Вече не го притискаше толкова силно, но и не го освободи.

— Следваш ме от седмици. За какво е цялата тази работа.

— Това е свободна страна. Мога да карам, където си искам.

— Законът гледа малко по-различно на нещата. Бих казал, че ме дебнеш.

— И какво? Да не би съвестта ти да не е чиста?

— Защо да не ми е чиста съвестта?

— Защото ти уби сина ми, мръснико! Малкия Рей умря, заради теб. Ако не беше го изхвърлил от Старс, той щеше да бъде жив сега.

Дан имаше чувството, че го удариха. Той все още изпитваше вина, затова веднага пусна мъжа.

— Нямах избор, господин Хардести. Повече не можехме да го държим в отбора.

Но в очите на Хардести имаше налудничаво изражение и Дан осъзна, че няма смисъл да му обяснява.

— Вие имате нужда от него, идиот такъв! Само късметът ви помогна да спечелите мача срещу Джайънтс без него. Старс няма да печелят дълго без моето момче. Без Малкия Рей за нищо не ви бива.

Дан усети вълна от съжаление. Рей беше единствено дете и след неговата смърт баща му сигурно не е успял да се съвземе.

— Рей беше голям играч — каза той, като се опитваше да го успокои.

— Дяволски прав си за това. Заради него можех да ходя навсякъде из този град с вдигната глава. Всички ме знаеха. Всички искаха да говорят с мен. А сега никой не знае името ми и всичко е заради теб. Ако не беше изхвърлил сина ми, хората все още щяха да се отнасят към мен с уважение.

В ъгълчетата на устата на Хардести се бяха появили балончета от слюнка. Съжалението на Дан се стопи. Хардести не тъгуваше за сина си, тъгуваше за живота в отразената светлина от славата на Рей. Собственият му баща беше мъртъв от петнайсет години, но когато погледна в малките, гадни очички на Хардести, той имаше чувството, че отново се е изправил срещу Хари Кейлбоу.

Хари също беше използвал сина си, за да си придава важност. В гимназията Дан не знаеше къде да се дене от смущение заради непрекъснатото перчене на Хари пред хората, още повече, че насаме получаваше само критики. Спомни си как веднъж, през втората година в гимназията, Хари го удари с бутилка, защото изтърва топката през последните трийсет секунди на мача срещу Талъдига.

Дан отстъпи назад, преди да е наказал този мъж за нещо, което беше грешка на друг.

— Стой настрана от мен, Хардести. Ако отново видя този твой микробус след мен, ще съжаляваш.

— Важната клечка — изсумтя Хардести, докато Дан се отдалечаваше. — Да видим колко важен ще бъдеш, когато отборът ти загуби отново тази седмица. Да видим колко важен ще бъдеш, когато завършиш сезона на боклука. Старс са нищо без моето момче! Едно нищо!

Дан затръшна вратата пред злобата на Хардести. Когато потегли, му мина през ума, че може би по тази причина толкова много му се искаше да стане баща. Може би имаше нужда да докаже пред себе си, че може да свърши работата както трябва.