Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
— Точно това ти харесвам, Моли. Винаги си готова да помогнеш, за разлика от една друга жена, която мога да спомена, чиято цел в живота изглежда е да ме трови.
Моли реши, че той говори за Фийб.
— Смятам да намина към вас за около час довечера заедно с няколко истински чикагски пици. Но ти я знаеш каква е Фийб. Тя сигурно няма да ме пусне да вляза през вратата, ако я попитам направо, а дори и да се съгласи, виждала си как все търси за какво да се скара с мен. Затова реших, че ще бъде много по-добре, ако ти ме поканиш. Тогава Фийб ще трябва да бъде учтива.
— Е, не знам. Фийб и аз…
— Тя още ли те пляска? Защото, ако продължава да го прави, ще трябва да разменя няколко думи с нея.
Моли прехапа долната си устна и промърмори:
— Вече не ме удря.
— Не думай.
Последва дълга пауза. Моли подръпваше крайчеца на светлолилава тетрадка, която беше паднала от чантата й.
— Знаеше, че не казвам истината, нали?
— А не я ли казваше?
— Тя не би… Фийб въобще не би могла да удари някого.
Треньорът промърмори нещо, което прозвуча като: Не разчитай на това.
— Моля?
— Нищо. Продължавай с това, за което говореше.
Моли нямаше желание да обсъжда повече отношенията си с Фийб. Беше прекалено объркано. Понякога Фийб се държеше така, сякаш наистина я харесваше, а това беше невъзможно, тъй като Моли се държеше зле с нея. В последно време все повече й се искаше да бъде добра, но когато се сетеше, че баща им беше обичал единствено Фийб, всички хубави чувства към по-голямата й сестра се изпаряваха. Но все пак треньор Кейлбоу й харесваше. Той беше забавен и мил, освен това направи така, че децата в училище да я забележат. Двамата с Джеф си говореха всеки ден, щом се срещнеха до шкафчетата.
— Ще ми бъде приятно, ако наминеш довечера — каза тя. — Но не искам да се пречкам.
— Е — е, как може една малка, сладка женичка като теб, да се пречка?
— Щом така мислиш…
— Разбира се. Кажи на Фийб, когато се прибере, че ще намина, щом се освободя. Става ли?
— Става.
— А ако каже, че няма да ме пусне през вратата, кажи й, че ти си ме поканила и тогава няма да може да се измъкне. До довечера, Моли.
— До довечера.
Дан затвори слушалката на телефона на Фийб и й се ухили от удобното си място, на ъгъла на нейното бюро.
— Довечера ще намина да хапнем пица. Сестра ти ме покани.
Фийб прикри смеха си.
— Не е ли възможно да направиш нещо, както си му е редът? Когато влезе преди три минути в офиса ми не ти ли мина през ума просто да ме попиташ дали може да се отбиеш довечера, вместо да се обаждаш на Моли?
— Всъщност това не ми мина през ума.
— Може пък да не искам да те виждам.
— Разбира се, че искаш. Всички знаят, че никоя жена не може да ми устои.
— Само в сънищата ти, самохвалко.
— За какво си се нацупила?
— Знаеш кога кацна самолетът. А трябваше да съм тук за срещата в осем часа. Спала съм само час-два.
— Хората винаги надценяват значението на съня.
— За теб може и да е така, но не и за нас, които сме истински човешки същества, а не хитро измислени андроиди, програмирани да стоят постоянно будни.
Той се разсмя, а тя започна да рови из чекмеджето си за шишенцето с аспирин, което държеше там.
Все още не можеше да повярва, че онова, което стана в самолета, наистина се е случило. Когато той обяви онзи глупав ултиматум накрая, тя не устоя на желанието си да се пребори с него, въпреки че досега би трябвало да се научи да не се лови на въдицата му и да не се надява, че ще го победи в игричките му. Все пак не можеше да потисне надеждата си, че изминалата нощ е променила нещата помежду им.
Той никога нямаше да разбере колко ценен подарък и беше направил. Тя вече не се страхуваше от секса… поне с него. По някакъв начин този симпатичен и наперен хулиган от Алабама й беше помогнал да възвърне женствеността си. Само да не се страхуваше толкова много, че освен това ще разбие и сърцето й на милиони парченца.
Той се премести от ъгъла на бюрото и на най-близкия стол.
— Трябва да се погрижим за една недовършена работа. Може би ще си спомниш, че някои неща ни разсеяха снощи, преди да завършим обсъждането.
Тя се заигра с капачката на шишенцето с аспирин.
— По дяволите! Никога не успявам да се оправя с тези неща. Мразя тези капачки с допълнително осигуряване.
— Не ме поглеждай. Мога да ти направя двеста и деветдесет коремни преси, но не и да помръдна тези неща.
Тя повъртя още малко шишенцето и накрая се отказа. Дан беше прав. Трябваше да поговорят. Остави настрана шишенцето и скръсти ръце върху бюрото.
— Искаш ли да почнеш пръв?
— Добре. — Той протегна крака и ги кръстоса. — Мисля, че е съвсем просто. Аз съм главният треньор, ти си собственикът. Ще бъда доволен, ако не ми казваш как да си върша работата, както аз не ти казвам как да си вършиш твоята.