Печатът
- Автор: Сорти Франческо, Мональди Рита
- Серия: Ато Мелани #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Хаджитанев-младши
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Печатът». Краткое содержание книги:
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.
Ненадейно тя хвана ръцете ми между своите и ме погледа развеселено — още не бях успял да направя възела. Пръстите ми, смешно оплетени в лентичката, бяха ледени; нейните — горещи. Лентичката падна в деколтето й и изчезна. Някой трябваше да я извади оттам.
— В общи линии — продължи тя, стискайки ръцете ми, без да откъсва погледа си от моя, — важно е да се сънуват ясни, точни, дълготрайни, истински сънища и за всяка цел си има средство. Ако сънуваш, че не си женен, това може да значи точно обратното, сиреч че скоро ще бъдеш. А може да означава, че не си женен и толкоз. Разбра ли?
— Но в моя случай не е ли възможно да се разбере дали съновидението е истина или означава противоположното? — попитах, почти останал без глас, с пламнали бузи.
— Разбира се, че е възможно.
— Защо не ми го кажете? — помолих, навеждайки, без да искам погледа си към ароматната пропаст, която бе погълнала лентичка та.
— Много просто, скъпи мой — защото не си платил. Усмивката й изчезна, тя отблъсна грубо ръцете ми от гърдите си, извади лентичката и я завърза светкавично около врата си, като че ли никога не бе имала нужда от помощ.
Слязох по стълбите с най-тъжното усещане, на което е способна човешката душа, проклинайки целия свят, така неспособен да се прегъне пред моите желания, и пожелавайки ада, след като се бях оказал толкова неумел тълкувател. Сънищата, които аз нещастният бях споделил с Клоридия, се бяха изсипали, голи и беззащитни в скута на една куртизанка — как можах да забравя това? Как бях могъл да си въобразя, да бъда такъв глупак, че ще спечеля нейните ласки, без да следвам утъпкания път на заплащането? И как можех да се надявам, тъпак такъв, че точно пред мен тя щеше liberaliter88 да открие сърцето си и не само него, а не на други, хиляди пъти по-значими, заслужили и достойни за възхита? И после: не трябваше ли да предизвика подозрението ми нейната молба, и при двете срещи посветени на сънищата, да седна на леглото, докато тя се настаняваше на стол в края на ложето, зад раменете ми? Подобна неразбираема и подозрителна молба трябваше да ми напомни естеството на кратките ни срещи, за жалост — изцяло меркантилно.
Поради тези тъжни мисли, веднага щом слязох по стълбите и се упътих към стаята си, фактът, че заварих пред вратата си, вече изнервен от краткото чакане, абата Ато Мелани, предизвика мигновено удовлетворение. Абатът, рискувайки да издаде на Кристофано нашата уговорка, не можа при пристигането ми да удържи една звучна кихавица.
Четвърта нощ
14 срещу 15 септември 1683
Този път преминахме, по-бързо и уверено поредицата от галерии под „Оръженосеца“. Бях взел със себе си счупената въдица на Пелегрино, но абат Мелани не беше съгласен да проверяваме тавана на проходите, както когато бяхме открили тайния отвор, който водеше в горната галерия. Очакваха ни на важна среща, напомни ми Мелани, и, имайки предвид обстоятелствата около нея, бавенето не ни бе от полза. После забеляза мрачното ми изражение и си спомни, че ме е видял да слизам от куличката на Клоридия. Засмя се развеселен и шепнешком запя:
Нямах никакво желание да ми се подиграват и реших да накарам Ато да млъкне, като му зададох въпроса, който трептеше на езика ми, откакто бях чул думите на Бреноци. Абатът спря рязко.
— Дали съм абат? Що за въпрос?
Извиних се и казах, че никога не съм искал да му досаждам с неуместни питания, но че синьор Анджоло Бреноци се задържал дълго време на прозореца в разговор със Стилоне Приазо — разговор, пълен с разнообразни разкази и разсъждения, които засегнали множество точки, между които поведението на Всехристиянския крал по отношение на Високата порта и Светия престол, и измежду многобройните виждания, които бяха споделени, венецианецът между другото изразил мнението си, че Мелани е абат, колкото е абат някой си граф Дьонхоф.
— Граф Дьонхоф… я колко ми е умен! — изсъска сардонично Ато Мелани, а после побърза да обясни. — Ти, разбира се, нямаш ни най-малка представа кой е Дьонхоф. Стига ти да знаеш, че става дума за дипломатическия представител на Полша в Рим, който през тези месеци на война с Турчина е страшно много зает. Само за да си дадеш сметка — парите, които Инокентий XI изпраща на Полша за войната срещу турците, преминават и през неговите ръце.
88
свободно (лат.) — (Бел.прев.)