Печатът

Разбира се, от страна на свещениците-казуисти89 и в католическите училища многократно бил поставян въпросът дали християнските владетели са извършили грях. Но почти всички италиански, немски и испански автори не са на това мнение и в крайна сметка допускат, че един християнски владетел може да отиде на помощ на някой неверник срещу друг християнски владетел.

— Мнението им — подчерта абатът — се основава на авторитета и на логиката. Авторитетът идва от Библията — Авраам се е сражавал за царя на Содом, а Давид срещу израилевите синове. Да не говорим за съюзите на Соломон с цар Хирам и на макавеите с лакедемонците и римляните, които били езически народи.

Колко добре познаваше Библията Ато, помислих си, когато текстът имаше нещо общо с политиката.

— Логиката пък — продължаваше абатът убедително — се базира на факта, че Бог е създател на природата и на религията — а не може да се каже, че това, което е правдиво според природата, не е правдиво според религията, освен ако някое Божие наставление не ни задължава изрично да го смятаме за неправилно. В нашия случай не съществуват божествени норми, които осъждат подобни съюзи, особено когато те са необходими, а според закона на природата почтени са всички разумни средства, от които зависи нашето оцеляване.

След като приключи така това изложение на въпросната доктрина, абатът се спря и ме изгледа с поучително вдигнати вежди.

— Искате да кажете, че кралят на Франция може да се съюзява с Дивана в случай на законна самоотбрана? — попитах, обзет от съмнение.

— Разбира се, за да опази своите владения и католическата вяра от император Леополд I, чиито жалки планове противоречат на всички божествени и човешки закони. Леополд всъщност се съюзи с еретическата Холандия, предавайки първи истинската вяра. Но тогава никой и зъб не обели. Обаче всички са готови да се нахвърлят срещу Франция, виновна само задето се е възпротивила срещу постоянната заплаха от Хабсбургите и от другите владетели на Европа. Луи XIV още от началото на своето управление се бори като лъв, за да не бъде смазан.

— Смазан от кого?

— Най-вече от Хабсбургите, които го ограждат от изток и от запад — от една страна Свещената Римска империя и Виена, от другата Мадрид, Фландрия и испанските владения в Италия, докато от север го застрашават еретическите Англия и Холандия — владетелките на моретата. И като че ли това не стига, ами и папата също му е враг.

— Но ако толкова държави настояват, че Всехристиянският крал представлява опасност за свободата на Европа, в това ще да има известна доза истина. Вие също казахте, че той…

— На онова, което аз ти казах за краля, сега тук изобщо не му е мястото. Никога не преценявай веднъж завинаги, а разглеждай всеки отделен случай, като че е първият в живота ти. Помни, че във взаимоотношенията между държавите не съществува абсолютното зло. И най-вече, никога не определяй почтеността на едната страна по виновността на другата — в повечето случаи и двете страни имат вина. И жертвите, щом преминат на мястото на палачите, ще извършват същите жестокости. Запомни това добре, защото иначе ще си останеш невежа в тази игра.