Печатът
- Автор: Сорти Франческо, Мональди Рита
- Серия: Ато Мелани #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Хаджитанев-младши
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Печатът». Краткое содержание книги:
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.
(Виж С. Пагано, Archivi difamiglie ютапе е поп romane nell’Archivio segreto vaticano в Roma, moderna е contemporanea I [септ.-дек. 1993], стр. 194 и 229–231. За странно изчезване на различни документи се сигнализира и при В. Салвадори (ред.), carteggi delle biblioteche lombarde, Милано 1986, II191).
Може би някой е предпочел да заложи на сигурно?
В светлата диря на примера, даден от Йоан Павел II, който преди години не се поколеба да признае и да поиска прошка за тежките грешки, допуснати от Църквата в нейната история, наистина би било крачка назад не само да се потулват, но дори да се възнаграждават отклоненията и прекалено многото сенки, които съпътстват земното дело на папа Бенедикт Одескалки. Може би е дошъл часът да бъде платена и тази сметка.