Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Запроправя си път по кея и през рибния пазар. „Храбрият магистър“ товареше медовина. Буретата бяха струпани по четири едно върху друго покрай кея. Зад тях трима моряци играеха на зарове. По-натам продавачки на риба хвалеха шумно пресния улов, а едно момче биеше тимпан и стара проскубана мечка танцуваше в кръг. При Тюленовата порта бяха поставени двама пиконосци с герба на дома Мандърли на гърдите, но бяха твърде улисани в задявките си с една пристанищна курва, за да обърнат внимание на Давос. Портата беше отворена, портикулът вдигнат. Той се вля в минаващото през нея движение.
Зад портата имаше застлан с каменни плочи площад с фонтан в центъра. От водата се издигаше каменен тритон, дванайсет стъпки висок от опашката до короната. Къдравата му брада беше позеленяла и побеляла от лишей, а един от зъбците на тризъбеца му се беше счупил още преди Давос да се е родил, но статуята някак си все още успяваше да впечатли. Дядо Рибокрак, така го наричаха тукашните. Площадът бе наречен на някакъв отдавна умрял лорд, но всички го знаеха само като Двора на Рибокрак.
Гъмжеше от хора. Една жена переше долните си дрехи във фонтана на Рибокрак и ги окачваше на тризъбеца му да съхнат. Под арките на портика писари и сарафи бяха подредили масичките си и въртяха занаята си редом със странстващ чародеец, знахарка и много лош жонгльор. Мъж продаваше ябълки от тарга, жена предлагаше херинга с накълцан лук. Пилци и деца се мотаеха навсякъде в краката на хората. Огромните врати от дъб и желязо на Старата монетарница винаги бяха затворени, когато Давос бе идвал в Двора на Рибокрак, но днес зееха отворени. Вътре зърна стотици жени, деца и старци, свити на пода върху купища кожи. Някои бяха запалили малки огньове.
Давос спря под колонадата, купи си ябълка и попита продавача:
— Кои са тия в Старата монетарница?
— Тия, дето нямат къде другаде да спят. Прости хорица горе от Белия нож повечето. Хора от Рогов лес също. Откакто се развилня Копелето на Болтън, всички искат да са отсам стените. Не знам какво мисли да прави негово благородие с тях. Повечето дойдоха само с парцалите на гърба си.
Давос го жегна чувство за вина. „Дошли са тук за убежище, в град незасегнат от боевете, а аз идвам да ги замъкна отново на война.“ Отхапа от ябълката и се почувства гузен и от това.
— Как се изхранват?
Продавачът на ябълки сви рамене.
— Някои просят. Някои крадат. Много млади момичета хващат занаята… каквото правят винаги момичетата, когато нямат нищо друго за продан. Всяко момче, пораснало от пет стъпки нагоре, може да намери място в казармите на негово благородие, стига да може да държи копие.
„Събира мъже значи.“ Това можеше да е добро… или лошо, зависи. Ябълката беше суха и стипчива, но Давос отхапа още веднъж.
— Лорд Виман с Копелето ли мисли да тръгне?
— Е — отвърна продавачът на ябълки, — следващия път като се замотае тук негово благородие за ябълка, непременно ще го питам.
— Чух, че дъщеря му щяла да се жени за един от Фрей.
— Внучката му. И аз го чух, но негово благородие забрави да ме покани на сватбата. Е, ще я доизядеш ли тая? Да прибера огризката. Семките са добри.
Давос му подхвърли огризката. „Лоша ябълка, но си струваше половин петак, за да науча, че Мандърли събира мъже.“ Заобиколи Дядо Рибокрак, покрай едно момиченце, което продаваше чаши мляко — доеше козата си на място. След като вече бе в града, започваше да си спомня повече неща. По-надолу, накъдето сочеше тризъбецът на Дядо Рибокрак, имаше уличка, в която продаваха пържена треска, хрупкава и златистокафява отвън, крехка и бяла отвътре. Ей там пък се намираше един от по-чистите бардаци, където моряк можеше да се позабавлява с жена, без да го е страх, че ще го ограбят или убият. На другата улица, в една от къщите, прилепени към стените на Вълчата бърлога като рапани по стар корпус, имаше пивоварна, в която правеха черна бира, толкова гъста и вкусна, че едно буре можеше да докара колкото арборско златно в Браавос и пристанището на Ибен, стига местните да оставеха на пивоваря нещо за продан.