Танц с дракони

Тъй че вместо величествено щеше да влезе в града като контрабандист, както можеше да го е направил преди двайсет години. Докато разбере как стояха нещата тук, щеше да е по-благоразумно да е прост моряк, а не лорд.

Стените на Бял пристан от варосан камък се издигнаха пред тях на източния бряг, където Белия нож се врязваше в тесния залив. Някои от градските укрепления бяха подсилени, откакто Давос бе идвал тук за последен път, преди шест години. Дигата, която разделяше вътрешното и външното пристанище, беше укрепена с дълга каменна стена, трийсет стъпки висока и близо миля дълга, с кули на всеки сто разтега. Дим се вдигаше и от Тюленова скала, където по-рано бяха само развалини. „Това би могло да е добро или лошо, зависи чия страна ще избере лорд Виман.“

Давос винаги беше харесвал този град, още от първия път, когато бе дошъл тук като корабен прислужник на „Дръгливата котка“. Твърде малък в сравнение със Староград и Кралски чертог, той беше чист и добре подреден, с широки прави калдъръмени улици, по които беше лесно да се оправи човек. Къщите бяха от варосан камък със стръмни островърхи покриви от тъмносива плоча. Роро Ухорис, чудатият стар владелец на „Дръгливата котка“, твърдеше, че можел да различи едно пристанище от друго само по миризмата. Градовете са като жените, настояваше той. Всяка си има неповторима миризма. Староград беше цветист като щедро напарфюмирана вдовица. Ланиспорт беше кърмачка, свежа и земна, с дървесен дим в косата. Кралски чертог вонеше като неумита курва. Но миризмата на Бял пристан беше остра и солена, и с лек дъх на риба.

— Мирише, както сигурно мирише русалка — казваше Роро. — Мирише на морето.

„Още мирише така“, помисли Давос, но надушваше и миризмата на торф от Тюленова скала. Морският камък господстваше над подстъпите към външния пристан, огромна сиво-зелена канара, надвиснала на седемдесет стъпки над водите. Върхът ѝ бе увенчан с кръг обрулени от ветровете камъни, пръстеновидно укрепление на Първите хора, което беше стояло запуснато и изоставено стотици години. Сега не беше пусто. Давос успя да зърне балисти и огнемети зад изправените камъни, и стрелци с арбалети, надничащи между тях. „Студено трябва да е там горе, и мокро.“ При всичките му предишни идвания по натрошените скали долу можеше да се видят тюлени, греещи се на слънцето. Сляпото копеле винаги го караше да ги брои, когато „Дръгливата котка“ отплаваше от Бял пристан. Колкото повече са тюлените, казваше Роро, толкова повече късмет щели да имат по пътя си. Сега нямаше никакви тюлени. Пушекът и войниците ги бяха прогонили. „По-благоразумен човек би видял предупреждение в това. Ако имах и един напръстник разум, щях да съм заминал със Сала.“ Можеше да е поел обратно на юг, при Маря и синовете им. „Четири сина загубих на кралска служба, а петият ми служи като негов скуайър. Би трябвало да имам правото да се порадвам на двете момчета, които все още ми остават. От дълго време не съм ги виждал.“