Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
С усилие отмести поглед от останките на Киоки и се зае да оглежда помещението. Нямаше представа какво търси. Вероятно все още бе под влиянието на абсурдната увереност, че Киоки може да му помогне, дори и мъртъв. Беше твърдо решен да не напуска замъка, преди да огледа и най-потайните му кътчета. Говореше се, че танжин живеят на кланове и ако Киоки има някакви роднини или приятели, те сигурно също ще се окажат танжин. Искаше да открие следа от тях в жилището на сенсея. Прегледа писалището на Киоки, прерови и още един голям скрин, разположен в тази част на помещението. На стената над него висеше ритуален пергамент, върху който с изящни йероглифи бе написано:
Гръм от ясно небе навява мисли за завръщане у дома.
Върху гладкия плот на скрина лежеше лакирана кутийка с пособия за писане. Никълъс я отвори, после сръчно я разглоби. Зае се да изследва внимателно съставните й части, без да обръща внимание на заслужаващата възхищение изработка. До нея имаше керамична ваза без цветя. Обърна я, беше празна. От вътрешността й с тихо шумолене изпадна изсъхнало листо. Запали една от свещите върху скрина и внимателно я разгледа отвътре. Нищо.
Никълъс закрепи свещта на каменния свещник и се наведе да изследва вътрешността на скрина. Търсеше двойно дъно или някакво скрито отделение. Не откри нищо.
Въздъхна и вдигна очи. Пергаментът над скрина сякаш плуваше край каменната стена. Нещо в него привлече вниманието му. Тънката материя сякаш се бе обезцветила. Допреди малко това липсваше.
Никълъс приближи свещта и внимателно огледа фината хартия. После развълнувано откри, че пламъкът предизвиква някаква странна химическа реакция и по бялата повърхност бавно започнаха да се очертават буквите, до този момент невидими под оригиналния текст за завръщането у дома.
ГЕНШИ, МОЯТ БРАТ. ЧЕРНИЯ ЖАНДАРМ. ХОДАКА.
Пресвети Боже, само не Черния жандарм, проплака отчаяно душата му. Не, грешка не можеше да има. Черният жандарм присъстваше на смъртта на четиринайсетгодишния Никълъс Линеър.
— Преди да отговоря на въпросите ви, искам да подчертая, че не вярвам на нито една дума от това, с което се опитахте да ми обясните интереса си към убиеца на доктор Ханами — каза Томи, после примирително вдигна ръце: — Добре, добре! Предполагам, че не е нужно да зная. Но научих достатъчно за личността на Никълъс Линеър, за да съм убедена, че в неговата памет са се запазили далеч повече подробности за нападението, отколкото в моята!
— Моля за извинение — кимна Нанги. — Но Линеър-сан наистина беше в шок. Сигурен съм, че помни всички детайли от сблъсъка с танжина, но състоянието му е такова, че от това аз нямам никаква полза.
Томи си спомни заповедта на Сенжин да открие местопребиваването на Линеър и попита:
— Поддържате ли контакт с господин Линеър?
— Не — отвърна Нанги.
— Знаете ли къде се намира?
— Не.
Томи скептично поклати глава.
— Нанги-сан, трябва да ви кажа, че полицията е много загрижена за неговата сигурност след заплахата на „Червената армия“.
— Забравете тази заплаха — отвърна Нанги. — Тя е просто опит на танжина да ни заблуди и да отклони вниманието ни от действителната заплаха.
— Моят началник е на друго мнение. Заплахата се съдържаше в случайно уловено и дешифрирано съобщение на терористите.
— Не се съмнявам, че това съобщение е изглеждало съвсем автентично — отвърна Нанги. — Въпреки това мисля, че началникът ви… Как му беше името?
— Капитан Сенжин Омукае, началник-отдел „Убийства“.
— Добре, мисля, че капитан Омукае е бил подведен. „Червената армия“ няма абсолютно никакви мотиви за убийството на Никълъс Линеър.
Томи се замисли за момент, после вдигна глава:
— Кажете, Нанги-сан, бихте ли ми съобщили местонахождението на Никълъс Линеър, ако приемем, че го знаете?
— Драга госпожице Язава — погледна я в очите Нанги. — Мисля, че се съгласихте да ми разкажете всичко, което знаете за нападението на онзи танжин.
— Много ми се иска да намерим общ език — тъжно се усмихна Томи. — Трябва да разберете, че аз провеждам официално разследване. Имам всички основания да приема, че вие отказвате да ми предоставите жизненоважна информация, свързана с това разследване, да ви призова като главен свидетел по него, а дори и да ви отправя официално обвинение. И тогава ще ви се наложи да отговаряте на далеч повече въпроси, отколкото би ви се искало.