Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
— Но без съмнение сте разговаряли с господин Линеър — намръщи се Томи. — И той ви е съобщил всичко, нали?
— Разбира се — кимна Нанги. — От него научих всички подробности за инцидента. Но той беше в шоково състояние, освен това не притежава тренираната памет на полицейски служител като вас.
Томи замълча и отправи поглед към лицето на Нанги с надеждата да открие накъде бие този човек. Не откри нищо и бавно отмести очи.
— Мога ли да попитам по какъв начин възнамерявате да използвате тази информация?
— Имам намерение да открия този индивид — отвърна Нанги.
— А не мислите ли, че това е работа на полицията?
— Не съвсем — поклати глава Нанги. — Този индивид е нинджа, а аз подозирам, че е и танжин… Чували ли сте тази дума, сержант Язава? Някои хора твърдят, че танжините са прародителите на нинджите. Обладават умения, които ние, обикновените хора, дори не можем да си представим.
— Хайде, хайде, господин Нанги!
— Върнете се отново на нападението срещу вас и господин Линеър, детектив Язава. Имаше ли нещо необичайно в него? Трудно ли бяхте победена, или това стана леко и незабележимо? Помислете и за начина, по който са убити двамата лекари. Имаше ли нещо необичайно в него?
— Всичко беше необичайно — призна Томи. — Но то не беше ново за мен. Мисля, че доста ще се изненадате, ако видите какви неща минават през бюрото ми, и то почти всеки ден. Необичайното просто е част от професията ми, господин Нанги. — Тя взе една папка и я разтвори: — Вземете например това — една тъжна и доста странна история, свързана с някоя си Марико — танцьорка в „Силк Роуд“, едно от заведенията за „токудаши“. Някога е била млада и хубава, а вижте я сега… — Пръстът й се спря върху служебните снимки, разкриващи ужасно обезобразения труп.
Не знаеше дали иска да стресне този сакат и едноок джентълмен, проявил необичайното желание да откриел опасен и опитен престъпник, или просто случайно бе разтворила досието, което не бе изпратила в архива, въпреки заповедта на Сенжин. Може би и настроението й беше по-особено.
За нейна изненада и леко разочарование, Нанги изобщо не мигна при вида на отвратителните снимки. Вместо това пръстът му се насочи към част от предварителния й доклад.
— Какво е това?
— Препис от една написана на ръка бележка, която открихме в устата на момичето — отвърна Томи. — „Това можеше да бъде и жена ти“… Беше написана с кръвта на жертвата.
— Мога ли да видя оригинала?
Томи сви рамене и прехвърли листовете на папката. Най-отзад бяха пликовете с оскъдните улики по случая. Подаде му късчето хартия и с нарастващ интерес загледа как Нанги започна да го премята между пръстите си.
— Има дупки — отбеляза посетителят.
— Зная.
— Искам да кажа, че хартията е била продупчена от натиска по време на писането… Ето тук… Тук също… Интересно. Веднага се вижда, че не е писано с четчица. Нито пък с нормална писалка. — Той вдигна глава и тя изпита притеснение от блестящия поглед на единственото му око. — Според мен тази бележка е писана със същия инструмент, с който е била одрана кожата на Марико.
— Така ли? — Томи все още не разбираше докъде ще доведе всичко това.
Нанги внимателно постави хартията върху бюрото.
— Нима не виждате? — попита той.
— Какво да видя?
Нанги помълча, после тихо попита: — Кажете, сержант Язава, какъв според вас е смисълът на думите „Това можеше да бъде и жена ти“?
— Послание — механично отвърна Томи, мислила дълго върху този надпис. — Очевидно към някой, който е поддържал връзка с Марико.
— Някой… Но кой?
— Ние… Ние не успяхме да го идентифицираме. Въпреки това е ясно, че става въпрос за познат на Марико.
— Сега вече разбирам — кимна бавно Нанги.
— Какво разбирате? — попита Томи, все така озадачена.
— Преди минута нарекохте тези кървави драскулки „послание“, нали?
— И е точно така — убедено кимна Томи.
— Не — поклати глава Нанги. — Това е предупреждение. Написано с остър нож, потопен в кръвта на жертвата. Заплахата е съвсем явна. Моля да ме извините, но мисля, че разсъжденията ви са протекли в погрешна посока. Танцьорката Марико е само жертва на това престъпление, но не и негова цел. Помислете — тя не е убита нито от гняв, нито от ревност. Смъртта й е добре обмислен шахматен ход, който е само малка част от цялата игра. „Това можеше да бъде и жена ти“ е текст, предназначен за един-единствен човек. И именно той трябва да бъде цел на вашето разследване, госпожице Язава. Марико е просто пионка, чрез която върху този човек се оказва определен натиск. Защо?