Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
— Освен всичко останало, в момента водя преговори с Кусунда Икуза — отвърна невъзмутимо Нанги. — А „Нами“ едва ли ще приеме спокойно евентуалното ми арестуване, независимо от важността на вашето разследване.
Дълго мълчаха, впили погледи един в друг. Най-накрая Томи сви рамене и каза:
— Е, добре, кръстосахме шпаги… И какво от това? Ясно е, че притежаваме информация, от чиято размяна само можем да спечелим.
— Точно така — кимна Нанги, ясно съзнаващ, че не бива да позволи на тази жена да разбере какво огромно значение има за него информацията относно танжин. От друга страна, се опасяваше, че може да не получи нищо, ако не успее да я убеди в готовността си да сподели това, което сам знае.
— Ето с какво разполагам — започна той. — Танжинът вероятно има някаква връзка с Никълъс Линеър, който е нинджа. Това без съмнение отдавна ви е известно от вашите компютри. Самите танжин също са нинджи, но от един особен и изключително опасен вид. Техните умения са по-примитивни и именно поради това по-опасни от уменията на обикновените нинджи. Убеден съм, че няма жив човек, който да е по-опасен от танжин.
Нанги млъкна, за да даде възможност на Томи да възприеме реалната действителност, после премина върху конкретния въпрос:
— Подозирам, без да съм абсолютно сигурен в това, че този танжин е свързан по някакъв начин с миналото на Линеър-сан. Вече разбирате защо трябва час по-скоро да установя неговата самоличност. Ясно е, че за момента той не иска смъртта на Линеър-сан, но без съмнение именно тя е крайната му цел. Ако установя кой е той, ще имам по-големи шансове да разкрия стратегията му и да взема съответните предпазни мерки.
Томи прецени чутото и бавно поклати глава:
— Ако не бях се сблъскала лично с този танжин и ако не бях чула с ушите си какво просъска на господин Линеър той, положително щях да се разсмея на фантастичните ви приказки. — Погледът й внимателно се плъзна по лицето на Нанги, сякаш двамата всеки миг щяха да се впуснат в състезание по точна стрелба: — Добре, мисля че постигнахме нещо като споразумение — каза тя. — Ще имам предвид информацията ви относно възможността за димна завеса от страна на танжина, тъй като и без това ми се събраха достатъчно смъртни случаи. Никак не ми се иска да прибавям нови, особено пък от страна на „Червената армия“. С нея ще се оправя капитан Омукае. — Настани се по-удобно на стола си и попита: — Искате ли още чай? Не? Е, добре, кажете какво искате да научите още за това нападение…
— Видяхте ли лицето на танжина? — попита Нанги.
— Не.
— Мъж ли беше, или жена?
— Мъж.
— Това какво е — впечатление, предположение или факт?
Томи се замисли.
— Отначало го възприех като сянка — бавно промълви тя. — Появи се от прозореца с бързината на стрела, изстреляна от силно натегната тетива. Трябва да е висял от външната страна на перваза… Но от начина, по който се набра нагоре и се втурна в стаята, стигам до заключението, че е мъж!
— Какво стана после?
— Извадих пистолета си или поне се опитах да го сторя… Но той връхлетя отгоре ми с невероятна бързина! Отхвръкнах към стената, главата ми се замая. Но въпреки това разбрах, че иска да докопа господин Линеър, а не мен.
— Как мислите, той имаше ли възможност да убие Линеър-сан? — попита Нанги.
— Да.
— Но не го стори.
— Не.
— Имате ли представа защо?
— Изглеждаше… не знам, но останах с чувството, че не иска всичко да приключи толкова бързо и лесно…
— Пак ще ви попитам — това само впечатление ли беше, или се подкрепя от нещо конкретно?
— Ами… За известно време бях в безсъзнание… Ясно помня, че когато отворих очи, той вече дърпаше господин Линеър от перваза на прозореца… Чух и думите му: „Ако умреш сега, ще умреш твърде лесно и нищо няма да разбереш“…
Нанги не помръдваше.
— Сигурна ли сте, че чухте точно тези думи? — попита след известно време той.
Томи кимна с глава.
— Тези думи ги помня съвсем ясно, макар след тях да имаше и още… Но не съм сигурна, тъй като бях насочила усилията си към пистолета на пода и май отново припаднах. Стори ми се, че чувам нещо като жужене на телефон за вътрешна връзка или приглушен смях. Но тогава мислех единствено за пистолета. А после болката се върна и се свестих чак в болницата. — Очите й изпитателно пробягаха по лицето на Нанги: — Вие знаете ли какво е искал да каже танжинът?
Нанги не беше в състояние да каже това, но уликите се трупаха. Възможността за предварително начертана стратегия на танжина вече се превръщаше във вероятност, а същността на тази стратегия беше смразяваща.