Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
— Прочетете това — Брислинг побутна към него купчината напечатани на машина листа.
— Предпочитам да ми го резюмираш накратко — отвърна Хау, който никак не обичаше да слага очилата си на публични места.
Брислинг бе успял да изрови няколко любопитни факта за отношенията между двама от членовете на екипа, изготвили въпросния доклад. Единият беше самият директор на института — доктор Рудолф. Точно за подобен вид информация се бе молил Хау, само по този път би успял да торпилира приемането на законопроекта АСКП. Знаеше, че му трябват много повече факти, знаеше, че ще бъде принуден да прибегне до услугите на пял екип от специалисти. Възпираха го два фактора. Първият от тях беше, че той не искаше да участва лично в подобно разследване, защото прекрасно знаеше какви ветрове духат във Вашингтон след аферата „Ирангейт“. А вторият — личното му нетърпение, неудържимо и изгарящо.
Търпението бе едно от основните достойнства на Кук Брандинг, а Хау — напълно лишен от това качество, горещо го ненавиждаше. Стратегията на Брандинг беше винаги да изчаква ходовете на противника (независимо кой е той), да открие грешката в тях и да нанесе съкрушителния си удар. А подобна стратегия може да си позволи само човек, който е търпелив и безпогрешен. И тя богато му се отплаща. Неудобството й се криеше във факта, че при първата погрешна стъпка на този индивид с безупречна репутация, кариерата му не само ще се разклати, а направо ще рухне. Особено ако тази погрешна стъпка навреме стане достояние на обществеността.
По мнението на Хау такъв индивид беше именно Кук Брандинг. И той бе твърдо решен да му предостави възможността за фаталната погрешна стъпка.
Потупа тънката купчина хартия и се усмихна: Признавам, че отлично си вършиш работата, Дейвид.
Да изправи Брислинг срещу Брандинг беше все едно да изпрати тренирана бълха срещу разгневен бик, но в това нямаше нищо лошо, докато бълхата не е наясно с положението си. Хау вдигна купчината и я подаде на помощника си:
— Сложи тези неща в досието на Брандинг и добре го покрий. То вече става „строго поверително“.
Брислинг кимна и пъхна снопчето в джоба си.
— Сега искам да намериш начин за приложение на тази информация — продължи сенаторът. — Ще се заровиш в личния живот на тези учени, ще откриеш най-податливия от тях. — Видял тревогата в очите на Брислинг, той успокоително добави: — Няма причини за тревога, Дейвид. Работиш за справедлива кауза. Ще бъдем богато възнаградени за всичко, когато законопроектът АСКП бъде отхвърлен.
Появи се управителят, който включи един телефонен апарат в близкия контакт и любезно се поклони:
— Разговор за вас, сенатор Хау.
— Да? — вдигна слушалката Хау.
— Почна ли да се храниш? — прозвуча в ухото му гласът на Шизей.
Хау се усмихна, сякаш тя можеше да наблюдава лицето му.
— Не — отвърна той. — Всъщност съм решил да погладувам.
— Гладуването е любимият ми пургатив — информира го Шизей, макар той отдавна да знаеше това.
— Къде си?
— В телефонна кабина.
Значи можеха да разговарят спокойно.
— Как върви диетата?
— Отлично — отвърна Шизей.
— Добре. Искам те тук най-късно след четирийсет и осем часа.
— Но нали каза, че…
Хау прекъсна линията, повика келнера и се зае да поръчва обяд. Забрави да попита Брислинг дали е гладен, забрави и за доскорошното си намерение сам да мине на гладна диета.
Томи Язава се появи в управлението късно, веднага след като я пуснаха от болницата. На стола пред бюрото й седеше непознат мъж. От постовия на входа вече бе разбрала, че я чака повече от час и името му е Танцан Нанги.
Отби се до стенния автомат, напълни две чаши с чай и ги занесе на бюрото си. Поклони се на Нанги, каза името си и се извини за закъснението. Възрастният мъж прие чашата с чай и двамата мълчаливо отпиха. След известно време Нанги любезно се информира за здравето й, после пак пиха в мълчание.
Когато наложеното от приличието време изтече, Томи вдигна глава и попита:
— С какво мога да ви бъда полезна, господин Нанги? Търпеливото ви чакане ме кара да мисля, че въпросът е спешен.
— Наистина е такъв, макар и не в посоката, в която очаквате — отвърна Нанги. — Използвам възстановяването на господин Линеър, за да получа максимална информация за човека, с когото сте се сблъскали в кабинета на доктор Ханами.