Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
Дойде няколко минути по-рано, за да си припомни извитите пътечки, кичестите вишневи дървета и строгите редици на азалиите и рододендроните. Искаше да почувства атмосферата на парка, да придобие усещането за позната територия. Вниманието към подобни детайли често му беше съвсем достатъчно, за да постигне превъзходство над противника си.
Опита се да не обръща внимание на факта, че никога досега не бе имал толкова могъщ противник като Кусунда Икуза и направи опит да се концентрира върху това, което непосредствено му предстоеше. В дните след първата им среща Нанги почти се увери, че е намерил изход от ситуацията. Същевременно си даваше сметка, че трябва да действа изключително предпазливо, ако иска да постигне успех.
Видя дебелата фигура на Икуза, която се хлъзгаше по мокрия тротоар с необикновена лекота. В продължение на трийсет секунди Нанги правеше дълбоки вдишвания и издишвания, опитвайки се да укроти ритъма на сърцето си. В момент като този умът му трябваше да бъде кристално ясен.
Поклониха се един на друг и се впуснаха в дългия ритуал на традиционните поздрави. Нанги стисна зъби, давайки си сметка, че Икуза няма причини да повтаря този досаден ритуал, освен ако нарочно не е решил да провокира здравината на нервите му.
После се насочиха към вътрешността на парка и чадърите се заклатиха в такт със стъпките им.
— Ако искате, можем да сменим маршрута — приятелски се усмихна Икуза.
Нанги не обърна внимание на скритото посочване на недъга му и поклати глава:
— Обичам дъжда. Той освежава цветята, смазани от лятната жега.
Икуза кимна като играч на тенис, който оценява добре отиграна топка от страна на противника си.
— Исках да обсъдим ситуацията, която се създаде след последния ни разговор — каза Нанги.
— Тя засяга ли онзи „итеки“ Никълъс Линеър?
И в този миг, малко преди да направи първата крачка по опасния път, Нанги усети как сърцето му пропусна един такт, въпреки внимателната предварителна подготовка.
— По косвен начин — отвърна той. — Прекъсна ли връзките си с „Томкин Индъстриз“, ще имам нужда от значителна помощ, за да поддържам производството на компютърния чип „Сфинкс“.
— Моят съвет е да закриете производството — каза Икуза.
— Точно това имах предвид — отвърна Нанги с чувството, че се придвижва през минно поле. — Всъщност вие не ми оставихте кой знае какъв избор.
— Тук сте прав.
— В тази насока — продължи Нанги, — наредих пълна ревизия в предприятието. И открих, че планираните за текущата година печалби са направо астрономически.
Тук направи пауза, моментът бе от изключително значение за целия им по-нататъшен разговор. Двама бизнесмени, еднакви като гарвани, забързано се разминаха с тях, вероятно проклинайки хрумването си да минат напряко през парка.
— За какви цифри говорим? — попита Кусунда Икуза — една гладна акула, насочваща се към повърхността, за да налапа кукичката.
Дъждът потропваше по чадърите им, капките отскачаха по бетонната настилка на пътеката и пръскаха маншетите на панталоните им. Нанги каза гласно цифрата, която предварително бе определил.
Икуза издуха въздуха през дебелите си устни и поклати глава:
— Затварянето на едно толкова печелившо предприятие противоречи на здравите принципи на бизнеса — промърмори той.
— Същото си помислих и аз — някак тромаво отвърна Нанги. — Но какво мога да сторя? Хората на Никълъс Линеър притежават необходимия опит, а вие ми казвате да се справя и без тях. — Сви рамене и добави: — Ще изпълня своя дълг, независимо от обстоятелствата!
Устните на Икуза се свиха в презрителна усмивка.
— Обърканите ви чувства не ме засягат — рече той. — Но печалбите са съвсем друга работа. Би било глупаво да се закрива „Сфинкс“!
— Как да постъпя тогава?
Дебелият се замисли, Нанги почти виждаше как умът му прехвърля различните варианти. Остана тих и безмълвен, снижил се като лисица в храстите.
— Ето какво предлагам — каза най-накрая Икуза. — Ще изчакате, докато сключите независими договори с хората от „Томкин Индъстриз“, а едва след това ще развалите съдружието. Така ще получите възможност да произвеждате самостоятелно този необикновен чип.
Нанги нахлузи напрегната маска на лицето си. Събеседникът му трябваше да е убеден, че обмисля сериозно току-що направеното предложение. На практика отдавна беше обърнал гръб на идеята да предаде приятеля си, още по-малко пък да го хързулне при развалянето на съдружието.