Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
За разлика от повечето жени в нейното положение, страхът й не произтичаше от степента на вниманието, с което я ограждаше той. Беше свикнала с крайностите както в емоционално, така и в психологическо отношение — би могло да се каже, че дори й харесваха. Страхът й се коренеше по-скоро в собственото й възприемане на неговото увлечение. Все още не можеше да повярва в силата му и това беше опасно. В плен на илюзиите Шизей се чувстваше уязвима и слаба. Години от живота й бяха преминали в обучение да създава илюзии у другите. Масите се люшнаха пред очите й, чувството, че живее в един обърнат наопаки свят, беше зашеметяващо, душата й се изпълваше с безпокойство.
Брандинг довърши бирата си и попита:
— Не си ли гладна?
Тя се усмихна и побутна чинията си към него.
— Изяж ги.
Очите й следяха движенията на ръцете му, които вземаха препържените кръгчета на мидите и ги поднасяха към устата.
— Обичам да те гледам като ядеш — каза тя и опря глава на свитите си юмруци.
— Така ли? — учудено я погледна той. Никой досега не му беше казвал подобно нещо. — Защо?
— Яденето е примитивно — отвърна тя. — Също като чукането. Знаеш ли колко много неща могат да се открият за човека само от начина, по който се храни? Все едно, че гледам филм за детството му, за начина на израстването му…
— Хайде, хайде — скептично я погледна той. — Кажи тогава как съм израснал аз.
— Обичал си майка си — каза тя. — Предполагам, че се е хранила като теб — с точни и отмерени движения. Докато баща ти е нещо друго — или е бил равнодушен пред храната, или е предпочитал пиенето.
Брандинг почувства как ниско в стомаха му се образува малко ледено топче. Престана да яде и Шизей се засмя:
— Изглеждаш така, сякаш си се изповядал пред психиатър — каза тя.
— Друго? — някак сковано попита той.
— Ами… да продължи тя, без да дава вид, че забелязва напрежението му. — Имаш поне още двама братя или сестри. Зная това не само благодарение на готовността ти да делиш, но и от начина, по който го предлагаш. Трябва да си бил най-голямото дете в семейството…
— И наистина бях — вторачено я погледна той. — Всичко останало също отговаря на истината.
— Никога не греша — дари го с ослепителна усмивка тя.
— Не си психолог, нали?
Доловила безпогрешно безпокойството му, тя леко поклати глава и му отговори това, което искаше да чуе:
— Не съм. По-скоро съм внимателен наблюдател на хората край мен.
— Добре — рече той и избърса уста с книжната салфетка, за да спечели време. — Сега вече знаеш доста неща за мен, докато аз все още не зная почти нищо за теб.
— Не е вярно — поклати глава тя. — Не зная нито една твоя тайна, докато ти знаеш моята единствена… — Говореше за гигантския паяк, татуиран върху гърба й, и Брандинг знаеше това. Беше му трудно да повярва, че ужасната татуировка наистина съществува. Дрехите покриваха всичко, тя изглеждаше съвсем като другите — една красива млада жена.
— Но не знам как си я получила — подхвърли той.
— Време е да ставаме — отмести очи тя.
— Шизей — рече той и ръката му я задържа на стола. — Съжалявам, че ти развалих настроението.
Ръката й се обърна с дланта нагоре и здраво стисна неговата.
— Нищо свързано с теб не може да ми развали настроението — прошепна тя и надникна в очите му: — Ако настояваш, ще ти разкажа всичко. Когато се върна от Вашингтон.
Брандинг не искаше да чака Бог знае докога. Всъщност не искаше да чака нито секунда.
— Кога ще стане това? — попита той. Мълчанието й беше онзи красноречив отговор, от който най-много се бе опасявал. — Имам една идея — забързано рече той. — Ще си прекратя отпуската. И без това започна да ми омръзна. Освен това и аз имам работа във Вашингтон — хората от института „Джонсън“ положително изгарят от нетърпение да ме запознаят с последните си разработки по проекта „Кошер“. Някои законопроекти също чакат моето внимание. А в края на месеца е посещението на германския канцлер — едно от най-важните събития за политическия елит във Вашингтон.
— Забрави ли сенатора Хау? Нали каза, че може да използва връзката ни за своите цели?
Брандинг се приведе през масата и докосна устните й с пръст:
— Сенаторът Хау остави на мен!
Шизей се усмихна, обляна от вълните на облекчението.
Танцан Нанги беше прослушвал разговора си с Кусунда Икуза в банята Шакуши толкова много пъти, че го знаеше наизуст и помнеше всяка интонация и извивка в гласа на събеседника си. И сега, застанал под ръмящия дъжд на входа на парка Уено, той отново го прехвърли в главата си. Чакаше Икуза.