Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Тръгнаха по моста. Бяха се погрижили първият мост да остане проходим със срязването на въжетата и разбиването на портата, тъй че войската им да може да влезе. Но графът все още можеше да избяга по този мост и да намери убежище в горния двор. Следващата задача на Уилям бе да вдигне подвижната част, за да направи съоръжението непроходимо. Бартоломю щеше да се окаже изолиран и уязвим в долния двор.
Стигнаха до втория портал и един страж излезе от караулното.
— Подранили сте — изрече той.
— Повикани сме от графа — заяви Уилям. Пристъпи към пазача, но мъжът се дръпна крачка назад. Нямаше да е добре да отстъпи твърде много, защото излезеше ли от арката, стражите на бойниците можеха да го видят.
— Графът е в параклиса — отвърна мъжът.
— Ще трябва да изчакаме. — Пазачът трябваше да бъде убит бързо и безшумно, но Уилям не знаеше как да го доближи достатъчно. Озърна се към Уолтър за помощ, но той само чакаше търпеливо, с невъзмутимо лице.
— В цитаделата има огън — каза стражът. — Идете да се стоплите. — Уилям се поколеба, а мъжът започна да ги гледа неспокойно. — Какво чакате? — подкани ги той с леко раздразнение.
Уилям трескаво зарови в ума си какво да му отвърне.
— Може ли да получим нещо за ядене?
— Не преди литургията — отвърна пазачът. — Тогава ще раздадат закуска в цитаделата.
В този момент Уилям забеляза, че Уолтър крадешком се измества встрани. Ако стражът се извърнеше съвсем малко, конярят щеше да се озове зад него. Младежът небрежно направи няколко крачки в другата посока и подхвърли:
— Графът ви май не е особено гостоприемен. — Мъжът се обръщаше. — Идваме от толкова далече…
Тогава Уолтър нападна.
Пристъпи зад пазача и прехвърли ръцете си над раменете му. С лявата си ръка дръпна брадичката на мъжа назад, а с ножа в дясната преряза гърлото му. Уилям въздъхна облекчено. Всичко стана за миг.
Двамата с Уолтър бяха убили трима души преди закуска. Усещането за сила го възбуди. „Никой няма да ми се смее след този ден!“ помисли Уилям.
Издърпа мъртвия в караулното. Планът на тази стражева кула беше съвсем същият като на първата, със спирално стълбище до стаята за скрипеца. Уилям се качи бързо по стъпалата с коняря по петите си.
Не бе разузнал тази стая, докато беше в замъка предния ден. Не беше се сетил, но тъй или иначе щеше да му е трудно да измисли благоприятен повод за това. Беше допуснал, че има колело за навиване или най-малкото макара с дръжка за вдигане на подвижния мост. Но сега видя, че нямаше никакъв подобен механизъм, а само въже и шпил. Единственият начин да се вдигне моста, бе да се тегли въжето. Двамата с Уолтър го награбиха и задърпаха, но мостът дори не изскърца. Беше работа поне за десетима мъже.
За миг Уилям се озадачи. Другият подвижен мост, който водеше към входа на замъка, имаше голямо колело. Него двамата с Уолтър можеха да вдигнат. После осъзна, че външният мост го прибираха всяка нощ, докато този се вдигаше само при извънредни случаи.
Все едно, нищо нямаше да се спечели от размишления. Въпросът беше какво да се направи по-натам. Като не можеше да вдигне моста, можеше поне да заключи портата, което със сигурност щеше да забави графа.
Затича се надолу по стълбите, следван от слугата си. Когато стигна долната площадка, се стъписа. Явно не всички бяха на литургията. От караулното излязоха жена и дете.
Уилям замръзна на място. Позна я веднага. Беше жената на строителя, същата, която се опита да купи предния ден за фунт сребро. Тя също го видя и пронизващите й очи с меден цвят се взряха право в него. Уилям дори не си помисли да се престори на невинен гост, чакащ за среща с графа: знаеше, че няма да я заблуди. Трябваше да й попречи да вдигне тревога. А единственият начин бе да я убие, тихо и безшумно, както бяха направили с пазачите.
Всевиждащите й очи отгатнаха намерението, изписано на лицето му. Сграбчи ръката на детето и се обърна. Уилям посегна към нея, но се оказа много бърза. Втурна се през двора към цитаделата, а двамата с Уолтър се завтекоха след нея.
Бягаше много пъргаво, а двамата бяха с ризници и носеха тежки оръжия. Стигна до стълбището, което водеше към голямата зала. Щом затича нагоре по стъпалата, запищя. Уилям се озърна към стените наоколо. Писъкът бе привлякъл вниманието на поне двама от стражите. Играта свърши. Уилям се спря в подножието на стълбите, тежко задъхан, Уолтър — също. Двама стражи, после трима, четирима, заслизаха бежешком от бойниците долу на двора. Жената се скри в цитаделата, без да пуска ръката на сина си. Вече не беше важна за тях: след като стражите бяха предупредени, нямаше смисъл да я убиват.