Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
След вечерята имаше музика. Двама мъже и една жена засвириха мелодии с овчи търбуси, барабан и свирки, направени от кости на животни и птици. Графът затвори очи и сякаш се унесе в музиката, но на Джак не му харесаха натрапчивите тъжни мелодии, които свиреха. Предпочиташе веселите песни, които пееше майка му. Другите хора в залата май изпитваха същото, защото мърдаха неспокойно и шумяха, а щом музиката свърши, се възцари всеобщо облекчение.
Джак се надяваше да може да погледне по-отблизо Алиена, но за негово разочарование тя напусна залата, след като музикантите спряха да свирят и се качи горе. И нейната спалня трябваше да е там, реши той.
Децата и някои от възрастните поиграха на шах и „морис на деветимата“ през вечерта, докато по-работливите хора правеха колани, шапки, чорапи, ръкавици, купи, свирки, зарове, лопати и конски камшици. Джак изигра няколко игри на шах, като ги спечели всички, но един войник се ядоса, че го е надвило дете и майка му каза да спре да играе. Обиколи из залата да послуша различните разговори. Откри, че някои хора говореха разумно — за ниви и за животни, за епископи и за крале — докато други само се дразнеха едни други, хвалеха се и си разказваха смешни истории. И едното и другото му беше еднакво интересно.
Най-сетне свещите догоряха, графът се прибра в покоите си, а останалите шейсет-седемдесет човека в залата се загърнаха в наметалата си и налягаха по покрития със слама под, за да спят.
Както обикновено, майка му и Том си легнаха заедно, под голямото наметало на строителя и тя се сгуши до него така, както гушваше Джак до себе си, докато беше малък. Загледа ги със завист. Чуваше ги как си шепнат и майка му отвръщаше с тих, задушевен смях. След малко телата им започнаха да се движат ритмично под наметалото. Първия път, когато ги беше видял да правят това, Джак ужасно се беше обезпокоил. Мислеше си, че каквото и да бе това, сигурно болеше. Но те се целуваха един друг, докато го правеха и макар майка му понякога да простенваше, той разбираше, че е стон на удоволствие. Някак неудобно му бе да я попита за това, а не знаеше защо. Сега обаче, докато огънят догаряше, видя друга двойка да прави същото и бе принуден да заключи, че сигурно е нещо нормално. Беше просто поредната загадка, помисли си Джак, а скоро след това се унесе в сън.
Децата се разбудиха рано на заранта, но закуска не можеше да се поднесе, преди да се отслужи утренята, а утренята нямаше да се отслужи преди графът да стане, тъй че трябваше да почакат. Един ранобуден слуга им нареди да донесат дърва за огъня за през деня. Възрастните започнаха да се будят, щом студеният утринен въздух нахлу през вратата. Когато децата привършиха със задачата, срещнаха Алиена.
Тя слезе по стълбището като предната нощ, но сега изглеждаше различно. Носеше къса туника и плъстени ботуши. Пищните й къдрици бяха стегнати назад с панделка и показваха очертанието на брадичката й, малките й уши и бялата й шия. Големите й тъмни очи, които изглеждаха тъжни и възрастни предната нощ, сега искряха от радост и тя се усмихваше. Следваше я момчето, което по време на вечерята седеше в челото на масата до нея и графа. Изглеждаше с година-две по-голямо от Джак, но не беше пораснало напълно като Алфред. То погледна с любопитство Джак, Марта и Алфред, но заговори момичето:
— Кои сте вие? — запита тя.
Отговори Алфред.
— Баща ми е зидарят, който ще ремонтира този замък. Аз съм Алфред. Сестра ми се казва Марта. А това е Джак.
Щом тя се приближи до тях, на Джак му замириса на лавандула и той се изуми. Как можеше човек да мирише на цветя?
— На колко си години? — попита тя Алфред.
— Четиринайсет. — Алфред също бе запленен от нея, забеляза Джак. След малко той измърмори: — А ти на колко си?
— Петнайсет. Искате ли нещо за ядене?
— Да.
— Елате с мен.
Поведе ги вън от залата и слязоха надолу по стълбите. Алфред каза:
— Но те не дават закуска, преди да е минала службата.
— Те правят каквото им кажа — отвърна Алиена и вдигна глава.
Минаха през моста към долния двор и там им каза да изчакат пред кухнята, а тя влезе вътре. Марта прошепна на Джак:
— Красива е, нали?
Той кимна вдървено. Малко след това Алиена излезе с делва бира и самун пшеничен хляб. Разчупи хляба на комати и им го раздаде, а после пусна делвата да пият.
След малко Марта каза свенливо:
— Къде е майка ти?
— Майка ми умря — отвърна отривисто Алиена.
— Не ти ли е мъчно? — попита Марта.
— Беше ми, но това бе отдавна. — Тя посочи момчето до себе си с кривване на главата. — Ричард дори не може да си я спомни.