Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Разчетът на времето бе точен. Двамата с Уолтър подминаха Реймънд и Ранулф на стотина крачки от крепостта. Щом стигнаха моста, слязоха от конете. Сърцето на младежа беше скочило в гърлото. Ако объркаше тази част, цялата атака щеше да се провали.
При портата имаше двама стражи. Уилям имаше кошмарно подозрение, че ще ги чака засада, дванайсетина войници ще изскочат от някое укритие и ще го насекат на парчета. Пазачите изглеждаха бдителни, но не и неспокойни. Не носеха броня. Уилям и Уолтър бяха с плетени ризници под наметалата си.
Стомахът на Уилям се беше стегнал на топка. Не можеше да преглътне. Един от стражите го позна.
— Здравейте, лорд Уилям — поздрави го той добродушно. — Пак на ухажване сте дошъл, а?
— О, Господи — с изтънял глас промълви младият лорд, а после заби камата си в корема на пазача и я изви нагоре под гръдния кош към сърцето му.
Мъжът изохка, свлече се и отвори уста да изкрещи. Шумът можеше да развали всичко. Обзет от паника и объркан, Уилям си издърпа камата, заби я в отворената му уста и натика острието до гърлото му, за да го запуши. Вместо крясък от устата на мъжа бликна кръв. Очите му се затвориха. Докато пазачът падаше на земята, Уилям успя да извади ножа си.
Конят му се беше дръпнал встрани, уплашен от резките движения. Младежът го хвана за юздите и погледна към Уолтър, който се беше заел с другия. Беше се справил по-ефикасно, прерязал му бе гърлото, тъй че пазачът издъхна в мълчание. „Трябва да запомня това“, помисли си Уилям. „Другия път, когато ми се наложи да накарам някого да замълчи“. А после си каза: „Успях! Убих човек!“
Усети, че страхът вече го е напуснал.
Подаде юздите на коняря си и затича нагоре по лъкатушещото стълбище към стражевата сграда. На горния етаж имаше стая с макара за вдигане на подвижния мост. Посече с меча си дебелото въже. Два удара се оказаха достатъчни да го откъсне. Пусна през прозореца освободения край. Въжето падна на брега и тихо се плъзна в рова. Цопването му едва се чу. Мостът вече не можеше да се вдигне пред щурмуващия отряд на баща му. Това бе един от детайлите, за които се бе сетил предната нощ.
Реймънд и Ранулф стигнаха до караулното точно когато Уилям се спусна от стълбите. Първата им работа беше да съборят грамадните дъбови обковани с желязо крила на портата, които затваряха арката, водеща от моста към двора. Двамата извадиха дървен чук и длето и започнаха да къртят хоросана около яките железни панти. Ударите на инструментите издаваха тъп звук, който звучеше кошмарно силно за Уилям.
Той бързо издърпа двамата мъртви стражи в караулната стаичка. След като всички бяха на службата, имаше голям шанс да не ги видят, преди да е станало късно.
Пое юздите от Уолтър. Двамата минаха под арката и тръгнаха през двора към конюшнята. Уилям си наложи да върви с нормална, спокойна крачка и крадешком се озърна към стражите и наблюдателите по бойниците. Дали някой бе видял падащото в рова въже на моста? Дали се чудеха какъв е този звук на чукове? Някои от тях гледаха към него и Уолтър, но не изглеждаха разтревожени, а чукането, което вече заглъхваше в ушите му, сигурно не можеше да се чуе горе на кулите. Младежът въздъхна облекчено. Планът действаше.
Стигнаха до конюшнята и влязоха вътре. Увиха хлабаво юздите на конете си на един прът, за да могат животните да избягат. После Уилям извади кремъка си, драсна искра и разпали огън в сламата по пода. Беше прогизнала и мокра на места, но все пак започна да тлее. Подпали още три малки огъня, докато конярят правеше същото. Изправиха се и погледаха малко. Конете надушиха дима и започнаха да се движат неспокойно в загражденията си. Уилям се задържа още за миг. Пожарът беше в ход, както и целият план.
Двамата с Уолтър напуснаха конюшнята и излязоха на двора. При портала, скрити под арката, Реймънд и Ранулф още къртеха хоросана около пантите. Лордският син и слугата му свърнаха към кухнята, за да създадат впечатление, че може да са тръгнали да потърсят храна, което би изглеждало естествено. Из двора нямаше никой — всички бяха на службата. Уилям хвърляше по някой поглед към бойниците и се увери, че стражите не гледат към замъка, а навън към полето, както се полагаше, разбира се. Все пак очакваше някой да се появи откъм сградите и да ги спре, а тогава щеше да се наложи да го убият на място тук, на откритото. Видеха ли ги, играта щеше да свърши.
Заобиколиха кухнята и се запътиха към моста, който водеше към горния двор. Чуха приглушените звуци от службата, докато минаваха покрай параклиса. Граф Бартоломю беше вътре, без нищо да подозира, помисли си Уилям възбудено. Нямаше си представа, че на миля от тук има войска, четирима от враговете вече са в крепостта му и конюшнята му гори. Алиена също бе в параклиса и се молеше на колене. Скоро ще е на колене пред мен, помисли си той и кръвта запулсира в главата му.