Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Ричард трябваше да е брат й, заключи Джак.
— Майка ми също умря — каза Марта и в очите й се появиха сълзи.
— Кога умря? — попита Алиена.
— Миналата седмица.
Алиена не се трогна много от сълзите на Марта, забеляза Джак. Освен ако всъщност не криеше собствената си скръб. Момичето рязко запита:
— Добре, а коя е жената с вас тогава?
— Това е моята майка — обади се Джак нетърпеливо. Беше възбуден от възможността да може да й каже нещо.
Тя се обърна към него все едно, че го виждаше за първи път.
— Добре, тогава къде е твоят баща?
— Нямам баща — отвърна той. Беше във възторг от това, че я бе накарал да го погледне.
— И той ли е умрял?
— Не — каза Джак. — Никога не съм имал баща.
Настъпи мълчание, а после Алиена, Ричард и Алфред избухнаха в смях. Джак беше объркан и ги погледна неразбиращо, а смехът им се усили, докато той се почувства уязвен. Какво толкова му беше смешното да не си имал никога баща? Дори и Марта се усмихваше, забравила за сълзите си.
Алфред подхвърли с насмешлив тон:
— Че откъде си дошъл тогава, ако не си имал баща?
— От майка ми… всички малки неща идват от майките си — каза объркан Джак. — Какво общо имат бащите с това?
Всички се разсмяха още повече. Ричард заподскача на място от смях и засочи подигравателно с пръст към Джак. Алфред обясни на Алиена:
— Той нищо не знае — намерихме го в гората.
Страните на момчето пламнаха от срам. Толкова беше щастлив, че говори с Алиена, а сега тя го мислеше за пълен глупак, горски невежа. А най-лошото бе, че не разбираше какво е казал погрешно. Искаше му се да заплаче, а от това стана по-зле. Залъкът хляб залепна в гърлото му и не можеше да преглътне. Погледна Алиена с красивото й лице, грейнало от веселие и не можа да го понесе, тъй че хвърли комата си на земята и се отдалечи.
Тръгна, без да го интересува накъде върви и стигна до подножието на стената на замъка. Изкачи се догоре по стръмния склон. Там седна на студената пръст и се загледа навън. Изпитваше жал към себе си и омраза към Алфред, към Ричард и дори към Марта и Алиена. Принцесите бяха безсърдечни, реши той.
Удари камбаната за утренята. Религиозните церемонии бяха поредната загадка за него. Говореше се на език, който не беше нито английски, нито френски, а свещениците пееха на статуи, на картини и дори на съвсем невидими същества. Майката му избягваше да ходи на служби винаги, когато можеше. Докато обитателите на замъка се стичаха към параклиса, Джак се прехвърли от върха на стената и седна от другата страна, скрит от погледите им.
Крепостта бе обкръжена от голи поля, а в далечината се виждаха гори. През равното се приближаваха двама ранни посетители. Небето бе пълно с ниски сиви облаци и Джак се зачуди дали нямаше да завали сняг.
Скоро пред погледа му се появиха още двама подранили конници. Препускаха бързо към замъка и задминаха първата двойка. Подкараха конете си по дървения мост към караулното. И четиримата щяха да почакат да свърши службата, за да могат да си свършат работата, за която бяха дошли, защото всички, освен дежурните пазачи, присъстваха на литургията.
Изведнъж един глас го стресна и Джак подскочи.
— Тук си бил, значи. — Беше майка му. Обърна се към нея и тя веднага разбра, че е разстроен. — Какво има?
Искаше му се да получи утеха от нея, но стегна сърцето си и попита:
— Аз имах ли баща?
— Да — отвърна му тя. — Всеки си има баща. — Коленичи до него.
Джак извърна лице настрани. Унижението му беше по нейна вина, защото не беше му казала за баща му.
— Какво се е случило с него?
— Той умря.
— Когато съм бил малък ли?
— Преди да се родиш.
— Как е могъл да ми бъде баща, ако е умрял, преди да се родя?
— Бебетата израстват от семе. Семето идва от мъжкия член и се посажда в женската утроба. После семето израства в бебе в корема и когато е готово, излиза навън.
Джак помълча малко, докато осмисли чутото. Подозираше, че беше свързано с онова, което те правеха нощем.
— Том ще посади ли семе в теб?
— Може би.
— Тогава ще имаш ново бебе.
Тя кимна.
— Брат за теб. Би ли ти харесало?
— Все ми е едно — отвърна той. — Том вече те отне от мен. С един брат няма да е по-различно.
Тя сложи ръка на рамото му и го прегърна.
— Никой никога няма да ме отнеме от теб.
От това му стана по-добре.
Поседяха малко, а после тя каза:
— Студено е тук. Хайде да идем да седнем край огъня, докато стане време за закуска.
Той кимна. Станаха и тръгнаха обратно по крепостната стена, после се спуснаха тичешком към двора. Четиримата посетители не се виждаха. Може би бяха отишли в параклиса.