Аз съм пилигрим

Той пуснал чувалите, грабнал автомата и раницата си, в която бил паспортът, парите и медицинските принадлежности, развързал конете и ги плеснал по задниците, за да побегнат в тъмнината. Знаел, че ще стигнат до долините долу, а селяните, които намерят осемте чудесни животни - които стрували колкото един хубав пикап - не биха изложили късмета си на риск, като съобщят на когото и да било.

След още две минути кацнали три хеликоптера на ООН с двайсет австралийски войници - предупредени от сателит, който оглеждал отдалечените райони с инфрачервени камери, за да открие похитените. Каква ирония - вирусът, а не огънят запалил сигналната лампа. Поради високата температура, която се развива при едра шарка, анализаторите, които разчитали сателитните изображения, погледнали термоизображението и дори през ум не им минало, че високата температура може да е от телата само на трима души. По-скоро осем, а толкова била и групата, която търсели. На никого не минало през ума - нито на анализаторите, на агентите на ЦРУ от станция „Алек“, които водели операцията по издирването, нито на някого другиго, - че сам човек би могъл да контролира трима похитени. Отвличанията не се извършват така.

Когато скочили от хеликоптерите - в очакване да попаднат на малка група талибани или керван, натоварен с контрабандни наркотици, - австралийските войници планирали минимум петима потенциални врагове. Възможността да попаднат под кръстосан огън ги забавила значително. Забавило ги и първото импровизирано взривно устройство.

Когато двама редници, при спазване на коректната процедура, приближили врата на къща в края на селото, застанали от двете ѝ страни и я отворили с ритник, възпламенили две противопехотни мини, прикрепени на задната ѝ страна. Експлозията скъсала тел, която приличала на обикновено въже за простиране, опънато през прохода отзад, и детонирала зад гърба им мощна мина за миномет. Двамата редници нямали никакъв шанс.

Офицерът, който бил най-близо до тях, лейтенант Пийт Кийтинг, не си направил труда да се консултира с командващия офицер - капитан, който се намирал на няколкостотин метра от него и когото повечето от подчинените му смятали ако не за откровено опасен, най-малкото за глупак. Кийтинг наредил всички да се оттеглят и да обкръжат селото - нещо, което би трябвало да направят в самото начало и което капитанът не сметнал за нужно.

Кийтинг изпратил четирима души да погледнат двамата редници - не че имало някаква надежда, - а останалите разпределил на групи, за да претърсят селото.

Сарацина, на триста метра оттам, бягал бързо към кладенеца на селото и отвъд, към стръмния склон, по който се спускала едва забележима пътека към планината и свободата.

Ако Кийтинг бил по-нерешителен и се бил забавил дори минута, Сарацина щял да избегне обсадата. Лейтенантът обаче, добър войник, не се поколебал нито миг и почти стигнал до пътеката, а Сарацина трябвало да се прикрие зад кладенеца, за да не го забележат приближаващите пехотинци.