Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
Младата жена беше слушала за това и преди. Беше чула Дейн веднъж да обсъжда феномена за шийката на матката, която улавяла бликащата главичка на пениса и се отваряла достатъчно, за да засмуче плодородната семенна течност вътре в себе си. Но Елизабет не бе смятала това за възможно. Не бе вярвала, че може да се случи в действителност. Докато не го почувства. И то не за първи път. Дистанцирано и някак замаяно, младата жена знаеше, че това се е случвало всеки път, когато Даш я бе обладавал. Всеки път, когато бе набъбвал вътре в нея.
Силните, нарастващи експлозии се повтаряха всеки път, щом тя почувстваше туптящия израстък, всеки път, когато усетеше спермата да изригва от пениса му. Сякаш съзнанието й бе отворено за него толкова дълбоко, колкото й тялото й. Осъзнаваше всяка затихваща тръпка, която разтърсваше тялото й, както и всеки стон на удоволствие, който караше вагината й да се стяга около израстъка, заключващ го вътре в нея.
Тялото, което я покриваше, беше напрегнато и изопнато. Устните на Даш бяха на рамото й и тя осъзна, че отново я хапе. Зъбите му потъваха в същата частица плът, която бе белязал преди, и устата му я засмукваше. Тъпата болка от ухапването се смесваше с агонизиращото удоволствие, което отекваше в тялото й.
Изглеждаше така, сякаш ще продължи вечно — изпиваше я, изсмукваше всяка сила, всяка енергия, която Елизабет някога бе притежавала, точно както се бе случило преди. Прекалено скоро младата жена усети как плътта му се отпуска вътре в нея, зъбите му освободиха рамото й и Даш изпъшка от тихо, отчаяно задоволство.
— Обичам те, Елизабет — прошепна в ухото й слабо, почти недоловимо. — Обичам те.
Глава 27
Даш беше влюбен в нея. На следващата сутрин Елизабет го наблюдаваше, докато той се придвижваше през храсталака пред нея, показвайки й как да премине безшумно през гората. Това я изумяваше. Движенията му не предизвикваха нищо. Нито помръдване на листо, нито повей на въздуха. Птиците чуруликаха в равномерна симфония, катеричките продължаваха да си играят, а звуците на планината оставаха постоянни и необезпокоявани.
Когато Елизабет тръгна след него, без значение колко упорито се опитваше, гората около тях притихна едва доловимо и тя се почувства така, сякаш дивата природа се присмиваше над опита й да имитира грацията на Даш и лекотата на движенията му сред храстите.
Мъжът я наблюдава с присвити очи няколко минути.
— Спри. Гледай.
Породата не беше щедра на думи по време на тренировъчните фази, които провеждаше. След миналата вечер и прошепнатото признание, той беше дори по-мълчалив от обикновено. Елизабет знаеше, че го бе наранила. Знаеше, че мълчанието й го бе пронизало дълбоко.
Сега го наблюдаваше, както й бе наредил. Следеше всяко движение на тялото му, всяко присвиване на мускулите. Даш бе захвърлил ризата си по-рано днес и в момента бе облечен само с камуфлажните панталони, които носеше в пустинята. Приглушените земни цветове му подхождаха, съчетаваха се с гарвановочерната му коса и тъмния златист оттенък на кожата му. Той се движеше сред дърветата и храстите с увереност, породена от животинската му ДНК. Беше естествен, част от земята и битката за живот, която течеше в планината.
— Твоята цел е възможно най-добре да се слееш с обстановката около себе си — гласът му беше равен, лееше се и я галеше като лекия бриз, който шумолеше по дърветата. — Ако знаеш, че не можеш да се движиш толкова безшумно, колкото е нужно в дадената ситуация, тогава чакаш вятъра. Той преминава през земята и всеки лек шум, предизвикан тогава, може да бъде приписан на него. Врагът ти се ослушва за нещо необичайно, нещо, което не е на място. Не търси звуците, които са често срещано явление на неговата територия.
Даш изчака нов порив на вятъра, преди да се плъзне през гъстата папрат и високите, разцъфнали храсти. Елизабет видя как листата се докосват едно до друго, видя краката му, разделящи растителността, но звукът на вятъра шумолеше по клоните отгоре и ги прикриваше.
— В имението ще има кучета — каза той, когато спря от другата страна на храсталака. — Добре обучени животни. Ние ще навлезем от подветрената страна и ще съобразим проникването си с графика за обиколките на пазачите, за да не могат да уловят миризмата ни. А това означава, че трябва да бъдем много бързи. Бързината и тишината невинаги вървят ръка за ръка. Така че ти трябва да направиш това правилно.