Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
Вратата на пътническия вагон неочаквано се отвори и стресна полковник Читик. После оттам слезе униформен учен от филиала на Центъра за контрол и превенция на заболяванията в болница „Уолтър Рийд“. Той беше военен от медицинските служби.
— Майор Флин? — попита полковник Читик и протегна ръка.
— Да. Полковник Читик?
Ейдриън Флин съвсем не приличаше на военен. Беше с тесни рамене, плешив и с очила. Нямаше медали, нито отличия в сражения. Читик прецени, че е на около петдесет и пет години.
Читик кимна и двамата се ръкуваха. Бяха разговаряли два пъти по телефона.
Морските пехотинци слязоха от покрива на Белия влак и се огледаха. Всички бяха облечени в камуфлажни униформи и имаха високи бойни ботуши и бели каски.
— Хайде — каза Читик. — Ще отидем с колата ми до биологично опасната зона.
Двигателите на хеликоптерите спряха да бръмчат и в нощта се чу свистенето на хладния вятър във високите треви. Читик заведе майора до служебния си автомобил и седна зад волана. Бе освободил шофьора си по причини за сигурност. Читик потегли и погледна през рамо. На лунната светлина Белия влак и двата хеликоптера приличаха на привидения.
— Адски внушително, по дяволите — рече Читик.
— Пренасяме доста гадни неща — тихо каза майор Ейдриън Флин.
Пътуването до подземния склад продължи десетина минути. Двама униформени военни полицаи с карабини „М-14“ ги пуснаха да минат през портала. Колата слезе по бетонната рампа и спря пред тежки двойни метални врати, монтирани в хълма в стила на противобомбените убежища от петдесетте години. Читик извади от багажника две маски с високоефективни филтри и брезентови защитни облекла и даде единия екип на майора.
— За какво е това? Мислех, че материалът е изолиран.
— Ами, да го наречем предпазна мярка — отговори Читик. — Долу под земята има съблекалня.
Приближиха се до металните врати и полковникът набра кода. Ключалката изщрака и вратите се отвориха.
Влязоха в малка стая, осветена от неонови лампи. Таванът, стените и подът бяха от бетон. На пода имаше оловно фолио.
— Изтичане ли има? — попита майор Флин, поглеждайки разтревожено фолиото.
— Отпадъците се складират тук от средата на седемдесетте години. Тогава са използвали стоманени барабани. Едва след десет години преминахме на херметически контейнери.
Читик се опитваше да говори делово и спокойно, но майор Флин го погледна гневно.
— Сигурно се шегувате. И с колко време разполагам, за да изнеса всичко това оттук?
— Нямаме никакво време, майоре. Следователите от Сената може да дойдат след няколко часа.
— Във фактурата ми пише, че взимам стотици литри зарин, антракс и ускорени приони. А сега ми казвате, че някои от тези неща са в стари барабани?
— Майоре, хайде да си спестим глупостите. Всички знаем, че работата не е тип-топ, както се твърди. Светът е пълен с нехайни задници и ние трябва да бъдем готови да се отбраняваме.
Ейдриън Флин не каза какво мисли, но явно беше съгласен, че светът е пълен с нехайни задници… и че той стои до един от най-големите. След миг на размисъл Флин започна да облича защитните дрехи.
Двамата се приближиха до врата, на която с големи червени букви пишеше:
ОПАСНОСТ
ЗОНА НА БИОЛОГИЧНА ОПАСНОСТ ДОСТЪПЪТ ОГРАНИЧЕН
Полковник Читик допря длан до електронния датчик, който идентифицира отпечатъка му, и ключалката изщрака. Влязоха в огромен студен подземен склад, осветен от флуоресцентни лампи. Флин пресметна, че помещението е около петстотин квадратни метра. На рафтовете на два етажа бяха наредени големи метални барабани. На всеки с бели букви беше отбелязано какво биологично или химично оръжие съдържа, както и датата на производство и складиране.
В стаята стоеше още един мъж с високоефективна филтърна маска и защитно облекло. Преди да отидат при него, нещо привлече погледа на майор Флин. Той се приближи до една от редиците с метални барабани и разтревожено каза:
— Това нещо е изпотено. Тук има ръжда и корозия. Как ще ги изнесем, без да убием себе си и половината база, по дяволите? — Той прочете надписа и добави. — Това е чист зарин, за Бога! От 1976 година!
Флин прокара пръсти по барабана и продължи: