Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Синът ми умря в Оклахома — настоя Бъди. — Това е далеч от вашия район, така че няма за какво да се притеснявате, но аз трябва да разпитам и скитниците от местния бивак.
Той бръкна в джоба си и извади пачка стодоларови банкноти. Отброи десет и ги сложи на бюрото до значката на Рейс.
— За какво е това? — попита детектив Търън и заплашително повдигна вежди.
— За вдовиците и сираците на загиналите полицаи от Шривпорт, за Дружеството на полицаите или за нова скара за двора ви. Вие ще решите. Но аз и Рейс много искаме да прекараме пет минути със скитниците, които сте арестували.
Бобо го погледна и тъжно поклати глава.
— Вие от Холивуд мислите, че целия шибан свят е ваш, нали?
Бъди посегна да прибере парите си, но Търън го погледна изпитателно и рече:
— Е, добре, имате пет минути. После грабна банкнотите.
Стаята, пълна със скитници, миришеше по-лошо и от кош с мръсни чорапи. Рейс Уокър, който всъщност пет години бе работил като ченге в Ню Мексико, огледа групата и посочи четирима души, като запази хленчещия Пулман за накрая.
Бъди започна да раздава стотачки и научи, че двама членове на Християнския хор на Фанън Кинкейд са били в бивак „Черното леговище“ около десет часа сутринта. Мършав мъж с татуировки на име Робърт Вейл казал, че Хорът е тръгнал за Харисбърг.
— Защо Харисбърг? — попита Рейс.
— Н-не знам — заеквайки отговори скитникът с дрипави дрехи и пожълтели зъби. — Н-не каза. С-само рече Харисбърг.
Пулман Хлапето беше безполезен. Той само подсмърчаше и повтаряше:
— Искам да си отида вкъщи… Бъди изпита желание да го удари.
— Да се махаме оттук — каза той на Рейс. Бобо Търън ги чакаше във фоайето.
— Е, разкрихте ли убийството? — ухили се детективът.
— Не — отговори Бъди.
— Мозъците на тези скапаняци не са много гъвкави.
— Също като на онези от гилдията на писателите — въздъхна Бъди и двамата с Рейс излязоха от полицията.
Качиха се в хладната каравана и Бъди заповяда:
— Към Харисбърг.
Караваната потегли, сетне зави надясно и пое на север по магистралата.
До Бъди все още не седеше никой, който да му шепне в ухото, че е простосмъртен.
41. Белия влак
Белия влак пристигна във Форт Детрик в един след полунощ. Влакът нямаше опознавателни знаци, беше боядисан в бяло и се състоеше само от четири вагона. Локомотивът имаше скосени стъкла и козирка. Кабината беше специално направена така, че да има свръхголяма видимост. Двигателят с мощност три хиляди конски сили беше бърз, но олекотен и влакът вдигаше сто и осемдесет километра в час. Белия влак имаше и високоскоростна спирачна система. Първият вагон след локомотива беше цилиндричен и предназначен за токсични отпадъци. Вътрешната и външната му обвивка бяха направени от титан и специална керамика, използвана в космическите ракети. Цистерната обикновено превозваше опасни отпадъци или от атомни реактори, или от военни складове, откъдето изхвърляха извадени от употреба бойни глави. Следващият вагон, също боядисан в бяло, се състоеше от купета за десет морски пехотинци, въоръжени с автоматични пушки — те дежуряха на покрива, за да охраняват влака от атаки или кражби на ядрени материали, каквито често превозваше. Зад този вагон имаше още една цистерна, досущ като първата.
Белия влак спря на уединен коловоз на релсовия път в район с ограничен достъп, до сградата на Първи батальон за сателитни комуникации. Там с джипове патрулираха екипи от командоси на специалните сили Делта Форс. Веднага щом Белия влак спря, в двата му края кацнаха два черни хеликоптера „Бел Джет Рейнджър“. Задачата им беше да охраняват по въздуха Белия влак, където и да отидеше.
Полковник Читик стоеше на площадката и наблюдаваше внушителното пристигане на Белия влак. В Съединените щати имаше само един такъв влак. Той се използваше от Пентагона и мисиите му включваха чести пътувания за пренасяне на ядрени отпадъци от Трий Майл Айланд, през Апалачите и после на юг, до Тексас, където радиоактивните отпадъци се изпомпваха от цистерните и по титаниеви тръби се отвеждаха на хиляди метри дълбочина в горещата вътрешна кора на земята и в сърцевината на планетата се смесваха с кипящата лава.
Машинистът изключи дизеловия двигател, който изрева като гладен звяр. Полковник Читик се надяваше, че за няколко часа ще изпомпат в цистерните всичкия зарин и антракс, който бяха разработили и складирали във Форт Детрик през последните двайсет години, и Белия влак ще потегли.