Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Не ме удряй — ужасено изпищя скитникът.
— Говори, дрисльо — каза Крис. Беше напълно изтощен от двуминутната схватка и знаеше, че ако Хлапето побегне, няма да успее да го хване. За щастие, хомосексуалистът не се сети за тази тактика.
— Остави ме на мира — каза Пулман и отстъпи няколко крачки.
— Кажи ми, каквото те питам, инак ще свършиш като него — блъфира Крис. Главата му беше замаяна, а зрението — замъглено.
— Не знам нищо за Кинкейд, нито за оня дебел убиец, с когото пътува. Аз и Боб сме тук само от няколко часа.
— Какъв дебел убиец? За кого говориш?
Крис пристъпи заплашително напред. Пулман Хлапето погледна Боб за помощ, но грамадният скитник все така лежеше по лице.
— Викат му Лудия тексасец — каза Хлапето.
— Бяха ли тук, в този бивак?
— Двама от тях седяха ей на оная маса, до дърветата. Гледаха някакъв боклук. Само това знам.
— Кои двамата?
— Лудия тексасец и някакъв гаден скапаняк. Имаше татуировки на челото. „Яж лайна“ и „Шибай се“.
Устните на Пулман трепереха. Той изглеждаше на петнайсет-шестнайсет години, но Крис бе чувал, че е на двайсет и пет. „Дупетата“ като Хлапето се предаваха от скитник на скитник и Крис не знаеше дали да го съжалява, или да изпитва отвращение към него.
— Защо не се прибереш вкъщи? — попита Крис. — Махни се оттук, по дяволите. Този тип не ти трябва. Изчезвай, преди да се е свестил.
— Може би ще го направя — каза Пулман, но не помръдна от мястото си. Приличаше на хванато натясно зверче.
Крис се обърна и тръгна, оставяйки бутилката уиски там, където бе паднала. Отправи се към масата, която бе посочил Пулман Хлапето. В прахоляка имаше някакви хартии. Други плаваха в плитките води край брега на реката. Вятърът бе отвял няколко индигови копия в храстите. Крис ги събра и бързо излезе от бивака.
Приближи се до дървото, където бе скрил мокасините си, взе ги и тръгна към къщата на Пепеляшка. На половината път намери навит градински маркуч, пусна водата и изми калта от главата и кръвта от лицето си. Въпреки умората и болките от сбиването, усети, че върви с лекота, както преди футболните мачове, когато тръпнеше от вълнение преди двубоя. Бе намерил онова, което бе отишъл да търси, но бе направил и нещо по-важно — бе устоял на изкушението да пие. Не знаеше дали щеше да преглътне уискито, или не. Беше се поколебал, бе стигнал до границата, но не я бе прекрачил. Духът му се повдигна.
Влезе в двора на Пепеляшка, седна под сянката на магнолията и разгърна индиговите копия. Стейси го гледаше с любопитство. Крис още изглеждаше зле, но въпреки това се усмихваше. Тя долови промяна в него.
— Ето — каза той и посочи едно от копията. — Някой е отбелязал това с молив.
Стейси прочете: ПРЕД — ШП — БР — БМ (КСС-Ю)
— Изглежда от Шривпорт тръгва влак с предимство за Батън Руж, по линия „Канзас Сити Юг“. Сетне са отбелязали прехвърляне на линия „Норфък Юг“, която отива до Балтимор — каза Крис и погледна Стейси. — Питам се, защо Балтимор.
Двамата се замислиха, после Стейси рече: — Балтимор е само на осемдесет километра от Форт Детрик.
40. Императорът
Бъди бе чувал, че когато Цезар минавал по изпълнените с хора улици на Рим, до него винаги вървял един роб. Докато тълпите приветствали императора, робът шепнел в ухото му: „Цезаре, ти си простосмъртен.“
Бъди нямаше човек, който да го съветва и вразумява. Напротив, робите му постоянно изкарваха най-лошото в него. И колкото повече им плащаше, толкова по-взискателен и неумолим ставаше той.