Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
Декстър примря от страх. Беше само на метър от стържещите по релсите метални колела и се бе вкопчил в железата на долната част на вагона.
След по-малко от десет минути Декстър и десетимата членове на щурмовия екип на Фанън бяха във Форт Детрик. Влакът се движеше само с трийсет километра в час, но усещането, че си толкова близо до релсите, беше ужасяващо. Декстър се молеше на Бога да не се изпусне и да не падне. Демил се надяваше, че когато влязат в територията на Форт Детрик, ще ги спрат и ще ги арестуват, но железопътната система се оказа изненадващо добър начин за избягване на блокадите и мерките за сигурност. Влакът намали скоростта и се отправи към товарния перон, където вагоните щяха да бъдат откачени и разтоварени. Фанън скочи пръв и хукна успоредно с вагона, на който беше Декстър.
— Скачай! — изкрещя Кинкейд.
Рандъл блъсна Декстър и го събори в чакъла. Демил се претърколи и тупна под насипа. До него скочиха още четирима членове на Християнския хор.
— Залегнете — заповяда Фанън.
Изведнъж въздушните спирачки изсвистяха и десетте вагона рязко намалиха скоростта. Влакът бавно влезе в товарния перон.
— Ще се скрием в гората ей там — каза новият месия и посочи дърветата наблизо. — Ще вървим по насипа, за да не ни видят от сградите.
Групата тръгна и скоро стигна до гората на хълма.
— Настъпва Божият час — каза Фанън, докато клечаха в сенките на дърветата.
— Вяра и раса — прошепнаха в отговор членовете на щурмовия екип.
Минаха с лекота покрай първия пост на Форт Детрик. Кинкейд явно се беше подготвил за всичко. Декстър се запита дали не е направил огромна грешка, опитвайки се да го примами тук.
Фанън ги поведе по тясна пътека между дърветата. Движейки се в индийска нишка, членовете на Християнския хор се насочиха към централната част на Форт Детрик. Накрая приклекнаха в шубраците и се вторачиха в голямата сграда без прозорци. Кинкейд вдигна бинокъла си.
— Първи батальон по сателитни комуникации — съобщи той, после насочи бинокъла надясно. — Какво е това, мамка му?
И даде бинокъла на Декстър. Ученият погледна през него и онова, което видя, го изненада. Не го беше виждал. Само бе чувал за него. Белия влак. Свръхмодерният влак, целият боядисан в бяло.
43. Превръщане на прионите в биологично оръжие
Стъмни се. Те се бяха скрили в гората на изток от медицинския център. Декстър бе нарисувал карта, която показваше къде се намира сграда номер 1666. Фанън изпрати Рандъл Рейдър и Лудия тексасец да намерят лабораторията и да разузнаят района. После огледа периметъра, осветен от лампите на сградите.
— Какво става там според теб? — обърна се той към Демил. — Изглежда, онзи влак ще тръгне.
Декстър погледна към щаба на батальона за сателитни комуникации, който се намираше на около километър и половина на изток. Хълмът, на който се криеха, беше по средата на разстоянието между медицинския център и щаба, където бе спрял странният Бял влак, състоящ се само от четири вагона. Изведнъж дизеловият двигател започна да бръмчи и влакът бавно потегли към източния край на Форт Детрик, където Декстър бе чувал, че са складовете за биологични оръжия.
— Не знам — рече Демил, макар че всичко му беше ясно, както и последиците.
Фанън се усмихна и тихо каза:
— Погледни ме, Декстър.
— Гледам те.
— Не. Погледни ме в очите.
Демил се обърна към него и Фанън го удари с юмрук в лицето. Декстър едва не изпадна в безсъзнание. Челюстта го заболя толкова силно, че в очите му бликнаха сълзи. Докато той се опитваше да накара мозъка си да функционира, лицето на Фанън застрашително се надвеси над него, досущ бледа, набраздена с кратери луна.
— Не ми казваш всичко, приятел. Само окаян грешник би се опитал да излъже един от Божиите ангели.
Все още зашеметен и със замъглено съзнание, Декстър усети, че Кинкейд го хвана за ризата и го дръпна да седне.
— Хайде отново да поговорим какво става там.
Демил усети бакърения вкус на кръв в устата си и разбра, че устната му е сцепена. Кръвта изглеждаше черна на лунната светлина.
— Защо ме удари? — изхленчи той.
— В следващия живот Господ ще накаже всички лъжци, Декстър, но аз ще ги пребия до безсъзнание в този.
— Мисля, че това е Белия влак — прошепна Демил. Езикът му докосна счупен зъб.