Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Вие не сте наред! Това нещо всеки момент ще започне да изтича. Тук има достатъчно отрова, за да изтреби населението на света двайсет пъти. Кой е идиотът, който отговаря за склада?
— Аз — чу се дрезгавият, стържещ глас на третия мъж.
— Запознайте се с адмирал Джеймс Зол — тихо каза Читик.
Зол пристъпи напред. Двамата с майора се спогледаха недружелюбно.
— Ето каква е сделката, майоре — каза адмиралът. — До утре вечерта вие и вашите хора ще изнесете оттук тези неща и ще ги натоварите на влака, инак последиците ще бъдат зашеметяващи.
— Това може би няма да е възможно, адмирале. Ако някой от тези варели се отвори, ще се разпространи биологична зараза, която ще трябва да неутрализираме няколко седмици. Предлагам да циментирате входа и да заровите този склад. После асфалтирайте района отгоре и се молете на Бога да не стане земетресение.
— Пентагонът разполага с планове, на които е отбелязано местоположението на всяка сграда във Форт Детрик, включително на тези под земята. Този бункер се вижда ясно на картата. И тъй като имам чувството, че сенаторите ще искат да го видят, вие трябва да изнесете всичко оттук — изръмжа Зол.
— Ами ако е невъзможно? — с треперещ от страх и гняв глас попита майор Флин.
— Няма невъзможни неща, майоре. Само трябва да имам подходящия човек за тази работа. И по-добре вие да бъдете този човек. Съдържанието на този склад може да предизвика международна катастрофа. Така че хайде да не обсъждаме протокола, нито трудностите по операцията или вашето мнение за осъществяването й, а да разкараме тези боклуци оттук.
42. Кръв в лицето
— Чел съм автентични гръцки и еврейски варианти на Библията и установих, че Адам е дума, която в превод означава „онзи, който е способен да покаже кръв в лицето си“ — каза Фанън.
— Сериозно?
Декстър се опита да изпълни гласа си с интерес, за да прикрие презрението си. Беше му писнало от безкрайните себични и егоцентрични проповеди на Кинкейд и още повече от собственото му мъченичество. Фанън се смяташе за религиозна суперзвезда, която трябва да бъде запомнена и споменавана в молитвите и изобразявана на иконите в църквите.
Намираха се на насипа край железопътната линия на юг от Фредерик, на около осемстотин метра от разпределителната гара, и чакаха да се качат на влака в шест часа, който превозваше провизии за Форт Детрик. Членовете на Християнския хор се бяха снишили, защото Фанън ги бе предупредил да внимават машинистът да не ги види от локомотива.
— Способността да показва кръв в лицето си отличава белия човек и е поредното доказателство, че Адам е бащата на бялата раса — добави Фанън след кратко мълчание. — Логиката в това е съвършена.
Мислите на Декстър Демил препускаха трескаво. Щом пристигнеха във Форт Детрик, той трябваше да измисли начин да предупреди рейнджърите от Делта Форс. Декстър беше убеден, че командосите бързо ще се справят с Фанън Кинкейд и Хора му от фанатици.
Демил не се нуждаеше от много време, за да промени pH-факторите на прионите, намиращи се в устойчивите контейнери, които Фанън бе поверил на Рандъл Рейдър. Възнамеряваше да протака работата в лабораторията, за да спечели време и да намери начин да предупреди охраната. Бе решил да използва лабораторията на Военния научноизследователски институт по заразни болести, намираща се в подземието на сграда номер 1666. Беше я избрал поради две причини. Първо, лабораторията беше богато обзаведена. Второ, той бе работил там две години и знаеше къде се намира всичко. Освен това сградата беше стара и имаше няколко изхода. Щом слезеха под земята, Декстър щеше да включи някоя от алармените системи за опасност от биологична зараза и командосите щяха да дойдат за броени секунди. После само трябваше да намери начин да не попадне в кръстосания огън, докато ликвидираха Фанън и Хора му. Насилието никога не бе привличало Декстър, но той изпитваше желание да види как Кинкейд и бандата му от бели расисти ще бъдат пометени от куршумите.
Влакът пристигна навреме. Шест-седем души от Християнския хор на Фанън изскочиха от скривалищата си и се качиха на първите вагони. Групата се състоеше от десет души — Кинкейд бе решил да остави повечето си хора, за да бъдат по-трудно забележими. Декстър и останалите въоръжени до зъби мъже изскочиха от насипа и се хванаха за шаситата на вагоните. Това беше неудобно и опасно, но Фанън бе обяснил, че ще пътуват по този начин само осем километра, докато влакът влезе във Форт Детрик.