Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
Бъди седеше на „командирския“ стол, точно зад Били Тюлена, който караше десетметровата каравана, наета от Алиша Профит, асистентката на Бъди, и крещеше на чернокожия каскадьор, като сочеше отклонението от магистралата.
— Подмина го, шибан скапаняк!
Били намали и започна да търси място, където да обърне.
Караваната беше пълна с „откачалките на Бразил“ — изразяващ симпатия, но в същото време унизителен термин за най-доверените му служители.
Алиша Профит говореше по клетъчния телефон и уговаряше промени в графика на озвучаването на филма „Предстартово броене в окръг Смърт“ — Бъди бързаше да го пусне по екраните през януари, наред с боклуците на другите киностудии. По традиция през януари прожектираха най-скапаните филми през годината.
До Алиша седеше Рейс Уокър, както винаги облечен като състезател по родео, в избелели сини джинси, колан със сребърна тока и прашни ботуши с цвета на шкурка. До него беше Джон Малката мечка, който рядко говореше. Черните му очи блестяха, а загорялото от слънцето лице беше сплескано, сякаш някой го бе цапардосал с лопата при раждането. Джон Малката мечка обаче не се страхуваше от нищо. Бъди го бе виждал да изпълнява невероятни каскади — да шофира с лудешка скорост, да скача от двайсететажни сгради и да избухва в пламъци. Качествата му бяха изумителни, но въпреки това Бъди не проявяваше уважение към него. Никой не му казваше, че се държи просташки, затова Бъди невъздържано обиждаше всички.
— Оня скапаняк е взел проклетия прион и ние трябва да разберем къде отива и да му го вземем — крещеше Бъди, повтаряйки едно и също за стотен път. — Няма да е трудно да го проследим. В шибаното му паство има петдесетина души. Той е евангелист с безумен поглед и сребристобели коси. Лесно ще го забележим… Дай малко прах — извика той на Алиша, която прошепна нещо по телефона и затвори, после извади кокаин от чантата си и вещо отмери две дози.
Докато Бъди смъркаше, „откачалките на Бразил“ се правеха, че не забелязват това, и нервно гледаха през предното стъкло.
Той избърса остатъците от носа си и гневно се вторачи в картата, очаквайки въздействието на наркотика.
— Шривпорт е само на четирийсет километра. Рейс, когато стигнем там, ще отидем при ченгетата, ще им покажем значката ти и ще видим дали ще дойдат с нас до бивака, където се мотаят скитниците. После ще трошим кости, докато някой проговори.
Рейс Уокър имаше значка на шериф от Ню Мексико, която много пъти бе спасявала Бъди от затвора.
Полицията в Шривпорт се помещаваше в тухлена сграда на Лий Стрийт в старата част на града. Отпред растяха огромни дъбове.
Бъди и Рейс се качиха на третия етаж и влязоха в кабинета на детектив Джак Търън Бобо — дебелак, който според Бъди би се потил дори в снежна виелица в Аляска. Търън слушаше мълчаливо, докато Бъди се представяше и говореше за филмите си.
Значката на Рейс Уокър беше на бюрото на Бобо.
— Днес се занимаваме само със скитници — ухили се детективът. — Първо, някой уби пазача на гарата. Сетне, преди четири часа, някой друг уби скитник в един от онези биваци. Долу в стаята съм задържал цяла група тъпанари с кръвясали очи и памет като на нацистки военнопрестъпници. Готвех се да приключа следствието, да напиша в доклада, че мъртвият скитник е убил пазача, и да зарежа всичко.
— Убит скитник? — попита Бъди.
— Да. Смятам, че извършителят вече е напуснал града. Сбили са се в бивака край реката. Убитият е някой си Бен Брук Боб. Умрял два часа, след като са прекършили гръкляна му. Хватка на специалните сили.
Бъди погледна ченгето, но не каза нищо за Крис Кънингам.
— Синът ми Майк беше убит, докато пътуваше с товарните влакове. Бих искал да говоря с хората, които сте задържали. Опитвам се да разбера кой е убил Майк. Може би някой от онези… — Бъди млъкна, защото видя, че Търън се усмихва. — Нещо смешно ли казах?
— Това не е филм, господин Бразил. Скитниците не казват кой кого е убил на хора с обувки за петстотин долара. Задържал съм любовника на убития. Малкият педал реве като зарязано от родителите си дете, но не иска да ми каже дори колко е часът.
— А предложихте ли да му платите за информацията? — подигравателно се усмихна Бъди.
— Да, разбира се. Полицията в Шривпорт ми дава хиляди долари, за да пълня гушите на тези отрепки.
Иронията се лееше от устата му като благоухание от цветарски магазин.