Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Имаш трийсет минути. И гледай да не объркаш нещата — тихо каза Фанън Кинкейд.
44. Наблизо
Стейси и Крис пътуваха с пътнически влак на тясната платформа зад вагона с багажа. Бяха предпочели да се возят отвън, вместо да си купят билети, за да могат да скочат, ако съзрат бандата на Кинкейд да се крие някъде в храстите покрай железопътните релси. Крис обясняваше на Стейси значението на рисунките на скитниците върху бараките пред всяка гара, покрай която минеха.
Намираха се на няколко километра от Харпърс Фери, на границата на Мериланд, по линията „Норфък Юг“, която щеше да ги отведе само на петнайсет километра от Форт Детрик.
— Понякога лежахме до късно в леглото и разговаряхме — неочаквано каза Стейси, продължавайки разговора за Макс Ричардсън. — Обсъждахме неща, за които никога не бях мислила. Макс беше много проницателен. Съзираше опасностите и виждаше проблемите там, където другите учени не си правеха труда да погледнат. Тревожеше се за въздействието, което науката ще има върху еволюцията, и за ефекта й върху човешкото развитие. Ето защо се притесняваше толкова много за онова, което правят във Форт Детрик.
— Струва ми се, че е бил свестен и сериозен човек — каза Крис.
— Понякога учените са като коне с капаци — продължи Стейси. — Толкова много искат да успеят и да надминат съперниците си, че забравят за страничните поражения, които могат да нанесат откритията им. Историята на науката е изпълнена с такива недоглеждания. Например изследователската работа на Декстър Демил е започнала като търсене на животоспасяващо лекарство за една ужасна болест в Нова Гвинея, но е завършила като биологично оръжие, което поразява определени етнически групи. Убедена съм, че ако го попиташ кога е прекрачил границата между добрата и лошата наука, той няма да може да ти отговори. Единствената му мисъл несъмнено е била да направи фантастично откритие и да получи научно признание. Макс казваше, че Нобеловата награда виси като голям морков пред всички нас и привлича научната ни себичност, без да се съобразява със слабостта на човечеството да допуска морални грешки. За да получи финансиране, човек често прави ужасни компромиси с бизнесмените или военните. Върши какво ли не, за да намери средства за науката и да постигне академична слава. И така някои научни теории са се превърнали в кошмари с потенциалната сила да доведат до края на света.
— Например цялата ядрена епоха?
— Точно така. Алберт Айнщайн сигурно никога не си е представял, че теорията му за относителността ще се превърне в основа за разбирането на неутрона, от който накрая са произведени ядрените оръжия. Всеки път, когато бъде открито нещо хубаво, в него има и потенциал за непредвидими и ужасни приложения. Макс разбираше тези неща. И това го правеше толкова особен…
— Тогава защо е отишъл във Форт Детрик? Според думите на Уендъл Кини, всички са знаели, че Декстър Демил е започнал да използва прионите във военни разработки.
Стейси не отговори и Крис продължи:
— Уендъл каза, че Пентагонът финансира множество университетски програми и че изследванията на военните върху прионите имат за цел да създадат противопехотни оръжия.
— Макс искаше да разбере с какво се занимава Демил. — Шпионирал ли го е?
— Виж какво, това не е толкова лесно, колкото изглежда. Не всичко е черно и бяло. — Стейси започна да се ядосва. — Искам да кажа, че знанията са ценни и понякога човек се сближава със странни личности, за да разбере някои истини, които после да може да използва за доброто на човечеството. От време на време се налага хора като Декстър Демил да бъдат част от уравнението.
— Но щом университетът на Южна Калифорния е бил финансиран от военните, наред с всички онези университети като „Сам Хюстън“ и този в Тексас, тогава Макс не е ли е участвал във взимането на решенията като декан на факултета по микробиология?
— Не! — ядосано извика Стейси. — Ти никога няма да можеш да разбереш колко е трудно да балансираш между потребността от средства и морала. Макс умееше да прави това по-добре от всеки друг.